Елисавета Багряна, “SOS”
20.02.2018
Елисавета Багряна, “Експрес в пустинята”
20.02.2018

Птицата с моторното сърце

3
ЛЕТИ, ЛЕТИ!
За да забравиш скърби и неволи,
да скъсаш всички връзки и вериги.

Тук горе има: две стрелки –
височина и скорост,
едно сърце – сърцето на мотора,
една съдба – ръцете на пилота…

А долу –
какво сте вие, тъмни върхове планински,
какво сте, дребни селища човешки,
и вие, тънки нишки, земни пътища?

Къде са границите и държавите,
приятелите, неприятелите?

– Една земя,
– едно небе над нея!

4
ТУК ВСИЧКО ЗЕМНО губи от теглото си.
на тази шеметна, безбрежна висина.
Въздушната струя изтрива гънките, вдълбани по челото ми,
очите ми измива водопад от светлина.

Къде са тежките, горчивите ми грижи,
които ме душеха всяка нощ като мора,
и всеки ден верига нова на вратът ми нижеха?
– Като мъгли залепнаха по земната кора.

В прозирните вълни на етера безмерен,
на тези две опъните криле,
тук няма нито утре, нито вчера,
а долу е земята – стар географически релеф…

Наоколо е синьо, светло и широко.
Лети и пее птицата с моторното сърце
от облаците и орлите по-високо –
избрала сякаш други някой свят за цел.

И все едно – дали, изпълнена от радостна умора,
ще стигна там, задето устремена полетях –
или като случайните, пресекли атмосферата ни метеори,
ще пламна, изгоря и падна въглен или шепа прах!…