Иван Вазов, “Княжевският трамвай”
22.02.2018
Иван Вазов, “В електрическия трамвай”
22.02.2018

Рентгеновите лучи[1]

Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави –
тайна в мрака веч не можеш скри.

Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!

Ще ми се да видя зад словата
има ли от искреност следа,
колчем хубаво гълчат устата,
и душата казува ли: да!
От сърцето ли извира право
всяка дума, сладко що звучи?
Здравото на вярно ли е здраво?
Дайте Рентгеновите лучи!

Ето оня строги проповедник
как върху пороците фучи,
сам чист, бял, като алпийски ледник…
Дайте Рентгеновите лучи!
А стидливата госпожа Гица?
Сe за чест, приличие гълчи –
наглед ангел, на слова светица:
дайте Рентгеновите лучи!

Ето тоя родолюбец рядък:
за народа мисли и живей,
вечно за народа сълзи лей,
за народа сън не знае сладък.
Под таз обич силна що ечи?
Сърце жежко? Искрена ли нота
или вълча някоя охота?
Дайте Рентгеновите лучи!

Вижте оня ратник идеален!
С идеал на знамето търчи.
Мрази власт, богатство – идол кален, –
дайте Рентгеновите лучи!
Там – друг рицар шумен за доброто,
за сюрмаси като лев ричи,
тях сънува той – а не креслото:
дайте Рентгеновите лучи!

По трибуни, улици и друми –
купове на правдата жреци,
тътне въздух от високи думи
на народни ратници, борци.
А в душите? А в сърцата? Нощ е,
пълна тайна, нищо не личи…
Я светнете ми и тамо още,
дайте Рентгеновите лучи!
София, 1900

[1] Първата публикация на текста е в: „Под нашето небе“. Стара Загора, издание на редакцията на сп. „Надежда“ (Пловдив, печ. Труд),1900.