Техниката и войната
10.03.2018
Лалю Рогачев, “Градът”
10.03.2018

Не питай[1]

Не питай ме, друже, за светли локали,

където пируват от сутрин до здрач,

за лукса изнежен и що сме видели

по светли площади в бетонния град.

Не питай за светлите, шумни площади,

за жълтите лампи със блясък отвред,

за сенките черни и хладните сгради,

и викът бозгунен и там в арсенала.

Не питай ме, друже, за мощни трамваи –

очите тревожни в нощта,

и линиите светнали, легнали направо

през улици пищни в града.

Не питай ме, друже, за мощното радио

и трактора властен във чужди страни,

и властната сила на мощния радий,

лъчът му всевластен над всяка земя.

Но питай ме, друже, за бедните селяни,

за техния възход и вечни тегла,

за бедните братя в нивята унесени,

за тяхната тежка съдба.

[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката „Ниви“ (1930), с. 79. За напомнянето да включим този автор в настоящата антология благодарим на проф. Михаил Неделчев.