Химн[1]
Огромен град със звезден покрив
и електрически слънца,
открил вратите си широко
за хилядите си деца.
Във теб гори, във теб се ражда
стремежа на един народ.
И в всеки камък, в всяка сграда
възхожда бодро нов живот.
Ти сбираш хиляди копнежи
в бетоненото си сърце;
съгрей ги, приласкай ги нежно,
обвий ги с своите ръце!
Пулсирай и напирай здраво
потискащите брегове!
Във всяка длан трепти корава,
желязна воля за прогрес.
Огромен град, бетонен град,
с едно бетонено сърце!
Като живота – вечно млад,
с протегнати напред ръце.
[1] Н. Вапцаров. Избрани стихотворения. Изд. на БРП, София, 1946, с. 108. Това е вторият химн, с който Вапцаров участва в конкурса на сп. „Сердика“ за написване на най-добра поетична творба за столицата. Представен е на 28 юни 1837 според регистрацията в архива на Софийската община.