“Литература и техника” – теоретични основания
21.05.2018
Общество за покровителство на машините
18.06.2018

 

Едни от най-ранните художествени текстове, в които навлиза темата за техниката, са хумористичните. В годините преди Първата световна война, а и след това, машината се осмисля като всекидневна вещ и в този смисъл се отхвърля като обект на “високата” литература. Ще припомним статията на Атанас Далчев „Поезия и действителност“ (1927), в която той получава следния съвет за своя творба: „Добро е, каза, само че да отхвърлиш думата „трамвай“ (…) Ето защо – ми обясни той, – „трямвай“ е много катадневна дума. И совен това, знаеш ли, може след 50-100 години да изчезне съвсем трамваят и затова стихотворението ти ще изгуби смисъл.“ (Далчев, „Критически страници“, т. 3, София, 2005, с. 26)

Един от примерите, чрез които може да се онагледи изказаното твърдение за интерпретацията на техниката в хумористичната литература, е мистификацията „Ода на автомобилите“, представено като авторски текст на министъра на железниците, пощите и телеграфите през 1912 г. – Антон Франгя.

 

 

Ода на автомобилите[1]

Съчинил Антон Франгя[2]

Преписал  Lumpacius точно според оригинала

Помогни ми, Мусо,

мъчен предмет набрах…

(Венец на Българската Муса)

 

Като всичките файтони

вий сте с четир колела;

никой вази да догони

не сколаса.

Тралла-ла!

 

Вместо петали, подкови –

с гуми сте на всякой крак;

вихърът ви славослови:

трака-трака трака-трак!

 

Ваште гърбове са меки,

(О, горкия мой Пегас!)

вий хвърчите леки-леки

към Олимп и към Парнас.

 

На вратата ви виси свирка,

на опашката – безнин,

вий не знайте що е спирка –

така така, так-тин!

 

С прашуляците вървите,

то се вика, под ръка.

на болнавий за гърдите

вие днес сте му лека.

 

Хода ви е вечно бистър

в всяка ос и колело,

и на тренния министър

вий почти сте му легло.

 

Като всичките файтони

вий сте с четир колела;

никой вази да догони

не сколаса

тралла-ла!

 

23.02.1912.

 

Текста намери и подготви за публикация: Надежда Стоянова

[1] Стихотворението е публикувано в сп. „Смях“, 26 февруари 1912, бр. 39, с. 2.

[2] Антон Франгя е български адвокат и политик. В периода 1911-1913 е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстатиев Гешов.