Пантелей Матеев, „Меридиани“

Меридиани[1]

Във тон

и образи

ще ви покажем

най-интересното

през седмицата:

Пазарът на коледни играчки в Нюрнберг.

Конкурс за красота във Ява.

Възторжената реч на фюрера.

Във Абисиния войната продължава.

Недей угасва,

лъч

на чудото

да бъдем

едновременно

навсякъде –

макар че

морни

и отрудени

отдавна

чудеса

не чакаме.

И нека пламнеш ти –

разперен,

трепетен –

пред хилядите вперени

очи

просторите разплетени

да се разкрият

и –

животът многолик да проечи

далеч зад океаните. –

Смълчани

да се взираме

в чудните лица на хората,

да тръпнем пред делата им

и думите им непознати

без речник да разбираме.

И видели

децата в Нюрнберг –

омаяни

пред кукли и палячовци –

да спомним за окаяните

плачове

на другите деца,

във този миг прошъпващи:

О, майко

погледни –

той иде ли

или

е вече

смъртно

вледенен

в далечните

пустинни пясъци

на Огаден?

И докато сме само зрители

във киното –

любители

на всякакви

сензации –

прехласнати

във грацията

на тази

мис остров Ява, –

сред унеса си

да усещаме

как рано прецъфтява

хубостта

в горещия

тропичен полъх на пасатите

И как –

докато блести ландшафта

във спотаения квадрат на платното –

из ширните плантации

ехти

хилядократно

моторизираният темп на колонизацията.

Във тон

и образи

ще ви покажем

най-интересното

през седмицата:

Последните

рекорди

на кънки

и плаване.

Катастрофално наводнение в Китай.

Храни за зимата раздават

на безработните

във Райха.

Недей угасва,

лъч

на чудото

да бъдем

едновременно

навсякъде!

Разкрий

и освети

далечните

земи

и океаните –

за да научиме

че бледните черти

на глобуса

са

меридиани

на общата

човешка участ.

Че именно –

затуй –

когато в Мексико

пред някакъв си

президентски

дом

нахлуят

с рев

и стон

враждуващи тълпи, –

във киното,

във София,

тревожен тътен прозвучава –

оста

на глобуса

като че ли се наклонява

и в строфите

на мойта неспокойна песен –

съдбата ни –

настръхнала –

потърсва равновесие.

[1] Текстът е публикуван в стихосбирката на Пантелей Матеев „Меридиани“ (1936), 16-20.