Петко Р. Славейков, Из „Печатопис“

Из „Печатопис”[1]

Печатната е едно от ония изнамервания, които из еднъж промениха лицето на света, ако и да беше на много столетия знайна във Вина, без да разбута вечното палзение на онзи недвижимий народ. Според вероятни известия три века пред Христа имало тамо дръвопечатна, и нето она са простря по-нататък, нето помогна за разпространението на някой от изнамерниците й, а в Европа дръвопечатната се казва майка на печатописа, и за изнамерванието му са препират Германците и Голандците.

(…)

Тогава са ся умесали някои да издълбат сяка буква на особито дръво, и тъй да наслагват написаното чрез движими черти. И за чудо е как да ся не измисли това по-напред като спомянува Квинтилиан за слонови букви, които давали на децата, че кога играят с тях съвременно, да ся учат и да прочитат. Освен това и същий Платон (в законите) бил предложил вече той способ. Голандците казват, че техний съотечественик Лаврентий Костер от Арлема първий изнамерил дръвените букви, и че ги дялал с ножа си си като ся разхождал. С тез печатал най-напред Неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви, и да ги потисне изедно с равна сила връх книгата, кога тискалото (менгеме) на лина привлекло вниманието му и на според него направил първата Тискарница. А за да останат буквите на местото си и да са не разместят в потисканието измисли ся да ся продупчат в дебелината си, и сичките букви на сякий ред да ся пронизват и да ся свързват с тънка връвчица, което без сумнение че докарвало много забава и освен това голяма мъчнотия в поправянието. Потой начин ся печатала най-напред Латинската Грамматика на Доната и други някои дребни книжки, что били в употребение през XV век, и толко за драгоценни ся имали тези печатки, что-то много пъти ся давали вместо царски дарове.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Смесна китка. Букурещ, 1852, с. 52, 53-54.