„Литература и техника“ – теоретични основания

Публикуваме заглавията на основните изследователски текстове, на които нашият проект е стъпил. Списъкът в този вид е подготвен през лятото на 2016 г.

1. Модерност и техника. Базовите научни изследвания върху философията на техниката се появяват сравнително късно. Могат да се отбележат книгите: „Основни черти на една философия на техниката” на Ернст Кап (Ernst Kapp, “Grundlinien einer Philosophie der Technik”, 1877), „Техническите резултати на XIX век” на Пьотр Енгелмайер (Петр Энгельмейер, „Технический итог XIX века”, 1898), „Философия на техниката. Проблемът с реализацията” на Фридрих Десауер (“Philosophie der Technik. Das Problem der Realisierung”, 1927), „Човек и машина” на Николай Бердяев („Человек и машина (Проблема социологии и метафизики техники)”, 1933) „Техника и цивилизация” и „Митът за машината” на Люис Мъмфорд (Lewis Mumford, “Technology and Civilization”, 1934, “The Myth of the Machine”, 1964), студията на Валтер Бенямин „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост” (Walter Benjamin, “Das Kunstwerk im Zeitalter seiner technischen Reproduzierbarkeit”, 1936), статията на Мартин Хайдегер „Въпросът за техниката” (Martin Heidegger, “Die Frage nach der Technik”, 1954) и др. И въпреки сериозните и задълбочени текстове, изследователите неведнъж са коментирали впечатлението си за фрагментарно разглеждане на проблема, особено при по-новите хуманитарни изследвания върху модерността: в сборника „Модерност и техника” (“Modernity and Technology”, 2003, ed. Thomas J. Misa, Philip Brey, Andrew Feenberg) се прави заключението, че само в част от основополагащите текстове по въпроса се засяга бегло техниката/технологиите (с. 55). Добра теоретична и историческа база за едно съвременно изследване дават още основополагащият текст на Стивън Керн „Културата на времето и пространството, 1880-1918” (Stephen Kern, “The Culture of Time and Space 1880-1918”, 1983), занимаващ се с новите модели на разбиране и преживяване на времето и пространството на човека след срещата му с техническите нововъведения, книгите на Марк Зелцер „Тела и машини” (Mark Seltzer, “Bodies and Machines”, 1992) и „Между разума и опита. Есета върху техниката и модерността” на Андрю Фийнберг (Andrew Feenberg, „Between Reason and Experience. Essays in Technology and Modernity”, 2010). Тук ще добавим и по-частни, но любопитни културноисторически трудове като „Когато старите технологии бяха нови” на Каролин Марвин, занимаваща се с телефона и електрическата светлина в края на XIX век (Carolyn Marvin, “When Old Technologies were New”, 1988), „Телефонната книга” на Авитал Ронъл (Avital Ronell, “The Telephone Book”, 1989), „Векът на пишещата машина” на Уилфред Бийчинг (Wilfred Beeching, “The Century of the Typewriter”, 1990), „Културният Бабидж: техника, време и откритие” (“Cultural Babbage: Technology, Time and Invention”, 1996, ed. Francis Spufford, Jenny Uglows) и др. Не бива да се пропускат и множеството статии, публикувани в сп. „Техника и култура” (“Technology and Culture”, 1998-).
2. Модерна/модернистична литература и техника. В сборника „Литература и техника” (“Literature and Technology”, 1992, ed. Marc L. Greenberg, Lance Schachterle) са събрани проучвания върху текстове от Средновековието до постмодернизма, отразяващи различни литературноестетически аспекти на проблематиката. Още в началото редакторите подчертават недостатъчния интерес на изследователите към въпроса поради отклоняването им в посока „литература-наука” (с. 14-15), поради създаването на нагласа към „техниката”/„технологията” като стеснено, ограничено, лишено от въображение явление спрямо науката и изкуството (с. 17). И въпреки това, изследвания, които се противопоставят на това редукционистично гледище, не липсват, а те не само не изчерпват проблематиката, но събуждат любопитството към други, непроучени все още технически реалии на модерния свят в различните национални литератури. Най-голяма част от чуждестранните изследвания върху литературата и техниката се съсредоточават върху модернистични текстове от края на XIX и началото на ХХ век. В книгата „Произведено в Америка: наука, техника и американски модернистични поети” (Lisa Steinman, “Made in America: Science, Technology and American Modernist poets”, 1987) Лиса Стайнман се занимава с интереса към науката и техниката на автори като Уилям Уилямс, Мариан Мур, Уолъс Стивънс. Тук следва да се споменат още книгата върху текстовете на Хенри Джеймс, Елиът, Паунд и др. на Тим Армстронг „Модернизмът, техниката и тялото” (Tim Armstrong, “Modernism, Technology and the Body”, 1998), любопитната книга на Памела Тършуел „Литература, техника и магическо мислене 1880-1920” (Pamela Thurschwell, “Literature, Technology and Magical Thinking 1880-1920”, 2004), изследването върху литературата на ХХ век на Алекс Гуди „Техника, литература, култура” (Alex Goody, “Technology, Literature, Culture”, 2011), както и проучването на Сара Даниус „Сетивата на модернизма: техника, възприятие и естетика” (Sara Danius, “The Senses of Modernism: Technology, Perception and Aesthetics”, 2002), в което се фокусира върху знаковите за европейския литературен модернизъм книги: „Вълшебната планина” на Томас Ман, „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст и „Одисей” на Джеймс Джойс.

Посочените трудове събуждат изследователския интерес, защото правят видим приносния характер на отношенията между модерната литература и техниката.

3. Българска литература и техника. Българската литературна история е в дълг към проблема „литература-техника”. Едва в последните десетина години се забелязва по-засилен интерес към въпроса. Въпреки това частично въпросът е засяган още от Боян Пенев в „История на новата българска литература” (1930-1936), където се разглежда книгопечатането през Възраждането, от Сабина Беляева в текст върху кинематографичните техники в поезията на Никола Вапцаров („Идеи на текста и времето”, 1994), в книгата на Валери Стефанов „Разказвачът на модерните времена” (1990) по отношение на проблема за техническото възпроизводство в художествените текстове на Светослав Минков, в главата „Часовникът” в книгата „Българската литература ХХ век” (2003) на Валери Стефанов, засягаща модерната обсесия по времето. Ще отбележим и книгата на Ирма Димитрова за поетите на 40-те „От homo ludens до говорещия автомат” (1994). Отделни лекции и публични изказвания на Миглена Николчина са засягали разглеждания проблем в посока на задаването на западноевропейски литературен и философски контекст. Внимание заслужава книгата на Георги Господинов „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (2005), чиито основни обекти са значението на новите реалии за поетиката и вписването им в художествените текстове. Любопитни са изследователските текстове на Пламен Шуликов. В помощ на изследванията в настоящия проект ще бъде книгата му „Изкуство и реклама: промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век” (2011), студията му „Camera obscura и топлата медия „открита карта”. Опит за фото(факто)графиране на ежедневния артистизъм” (LiterNet, 2011), където се коментират аспекти на рефлексията върху фотографията в България, статията му „Литературно-техническа комбинация”: „Първата любов” на Хенри Форд и „Двата любовни романа” на генерал Херман Гьоринг” (2011) и др. Тези изследвания обаче не поставят като свой основен акцент проблема за литературата и техниката, а по-скоро мимоходом го коментират. Текстове върху проблема има Дечка Чавдарова, а последователен интерес към проблематиката за модерната литература и техниката заявява Стилиян Стоянов. Тук ще бъдат споменати статиите „Да погледнеш назад – технологии и социални утопии” (2012), „Човекът и машината” (2012), „Расата на автоматите” (2013), „Технологиите и литературата между мистицизма и рационализма” (2013), „Духът на времето – улица, технологии, кино и радио (Сирак Скитник в социокултурния контекст на междувоенното време)” (2015), както и с книгата „Литература и технологии” (2014) – единственият цялостен труд в българското литературознание, посветен на проблема. В края ще бъдат споменати и изследванията на Надежда Стоянова – няколко статии и главата „Машината и времето (върху поезия и белетристика от 30-те години на ХХ век)” от книгата „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето” (2015), където се разглежда новият темпорален опит в технизираното всекидневие на модерния свят.

Като обобщение може да се каже, че проблематиката все по-често събужда интереса на българските изследователи, но все още някои от определящите модерни реалии като телескопа, влака, оръжието, телефона, самолета и др. остават неизследвани. Към други – например радиото – могат да бъдат зададени нови ракурси и контексти, които са останали твърде слабо известни и са все още непроучени. Едно ново по-мащабно и последователно изследване върху различните етапи на рефлексията върху техниката в модерната българска литература, върху новите поетически и тематични търсения в новата българска литература до 1944 г. би било приносно за културната ни история и продуктивно за бъдещи научни трудове.