Христо Недялков, „Христо П. Ботев“

Христо П. Ботев[1]

I

Струи лее белий Дунав
По пясачний бряг,
А „Радецки”, вапор хубав,
С Ботева юнак
Буйно върви, талаз хвърля,
Като перо е лек,
Слънце пече и опърля,
Страшен беше пек.
Славей, птичка, сладко пее
На десния бряг,
А пък Ботев сълзи лее
При своя байрак.
Окол’ него момци млади
На роба злочест,
За нишане, за награди
Те не тръгват днес.
Пушки гърмят и топове
В стария Балкан.
Скочили са веч робове
Против злий тиран.
А пък момци на чужбина,
Дет ще гният днес,
По-добре е на родина
Да умрат със чест.
Затуй тръгват за Балкана
Славно да умрат,
Против властта на Султана
Туй зло да възпрат.

***
Гордо върви виж! „Радецки” –
Беше месец май,
Леко плава като юрдечки
И не ще да знай.
Слънце пече, вапор плава
Из бели вълми,
А пък Ботев си възпява свойте младини,
Че напусто и безславно
Гниха в чужбини.
Екна вапор поле равно
И тез глъбини.
Кога изпя свойта песен
Този наш юнак,
Крепък, силен, млад, чудесен,
Дава своя знак.
А пък момци хвърковати,
Това е така,
На този знак тям познатий
Скачат на крака.
Изтеглиха свойте пушки,
Зелений байрак,
Превързаха под свой гушки
Народний калпак.
Сега разбра капетана,
Чи тез момци днес
Ще са бият във Балкана
За роба злочест.
И първом са възпротиви
Тоз немский юнак
Да г’изведе мирно живи
На десния бряг.

***

Кога тръгна за Балкана
Този юнак млад,
Потрепера и Султана,
И злия Митхад.
Разпръснаха диви орди
По тез долове
Да гонят тез момци горди –
Левски синове.
И биха са наште чада
Над левский байрак
И сякоха без пощада
Народния враг.
Куршум пее, кръв се лее
През тоз страшен ден,
А пък Ботев песен пее,
Макар зле ранен.

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Левско сърдце не заплака,
Страшен бе герой.
Вечна памят на юнака,
Слава, чест, покой!

[1] Първа публикация на текста във в. Стара планина, 1877, бр. 63.