Находки

Часът ето десет удря.

Градината веч се затваря.

Надъхан с приятна услада,

Излязох оттам на площада.

Луната спокойно си плава

и с сребърен блясък озарява

на Витоша гола гърдите,

на Гладното поле полите,

палатите на големците

и глухия стан на дворците…

Тъга ми сърцето обхвана…

В средните векове станали много полезни изобретения, от които най-знаменити са: компасът, огнестрелните орудия, палопрахът и книгопечатанието.

Компасът или морска пусула ся нарича една околчаста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата постоянно ся върти една стрелка, намазана с магнит на остроконечний бод.

На компаса най-много замечателното е че как и да ся обръща единът край на магнитната стрелка всякога ся повръща все на север. И така по компаса може да ся познае на къде е север, юг, изток и запад, което е твърде важно, а най-много за онези, които ся плуват с корабли в открито море, от дето ся не виждат никакви брегове.

Случвало се е много пъти големите изнамервания да се родят от незначителни обстоятелства. И от това мнозина смятат, на откритията се спомогват просто от случайно събитие. Така казват за Нютона, че като си почивал някога под едно дърво, ако не бил видял да падне от него една ябълка, никога не би открил системата на сичкото. Това можно да е истина, но пред него и след него колцина человеци са виждали да падат плодове от дръвета? Само на гениалний человек е дадено да постигне от някой случаен феномен други по-високи истини, които от първий поглед се видят като да не имат взаимни сходства.

Същото се случило и с телескопа. Приказват, че детето на някой художник Миделгкурски в Зеландия (на Йоанна Липперихейма) като турило, заради игрилка, две увеличителни стъкла едно на друго, пригледало с почудвание, че видимите чрез тях предмети виждали се по-близо и по-ясно, и че като съобщило откритието си на баща си, той лесно сглобил Телескопа. Като съединил две области стъклени чрез една трупка. Откритието се разчу!