Христо Ваклидов, Из “Електрически телеграф”

Искаме сега да пратиме отъ Паризъ въ Лилъ тыя думи: „това е чудно”.
Запираме и правиме течене-то да върви колко-то пъти е нуждно на игла-та да стигне на Т ...

Петко Р. Славейков, “Телеграфът”

Гърците в старо време си съобщавали за скоро известията през големи разстояния с огън,
а римляните бяха усъвършенствали това средство за съобщение.

Иван Богоров, Из “За телеграфическото изкуство”

Той телеграфъ е сглобенъ от единъ дълъгъ пръгъ, накаченъ с перки както прозоречните щици, който са върти около един остъ и е заякнатъ възъ единъ прътъ, па и той са върти със скрепецъ
и стои на високо 10 стъпки на заякнати крака тъй, щото да прави видидни сичките клатенеа на машината.

Христо Смирненски, “Аеропланни разговори”

Пиехме си ний кафето с мъж ми двамата и ето, чувам, топовете тряскат, вънка хора тичат, кряскат. Бърже мъж ми вън излиза, както беше си по риза, аз не знам пък как се случи, дяволът ли ме научи – пакост,
знаеш, лесно става – някак закачих с ръкава табличката с кафето и разля се то проклето! Ама работа бе фина, чиста розова коприна! Ех, дойде ми да заплача! Как с лекета ще я влача?

Сологуб, “Лампата и кибритя”

(Волен превод)
В гостната стая на генерала на една от масите стоеше разкошна лапма с абажур. Близко до нея, притиснати една до друга, във фарфороа кибритница, стояха клечки кибрит.
В един горещ юлски ден генералът с генералшата почиваха в спалнята си, децата бяха отишли на езерото да ловят риба с въдица, а аз бях се разположил в едно от меките канапета на гостната и четях Брешко Брешковски, с намерение да заспя.

Телефони и фотоапарати в “Българан”

В България много от навлезлите технически съоръжения още от началото на своята поява намират своя хумористичен контекст. Едно от изданията, в което това се случва, е „Българан“. Тук публикуваме два хумористични текста на Ханс (Иван Генадиев),
които може би не говорят много на съвременния читател заради непознатите реалии, но пък свидетелстват за делничната злоупотреба с машината и превръщането й от образ на човешкото ...

За механиката от Борис Шивачев

Механиката е толкова важна в нашия живот, щото може да се каже, че тя е всичко. Така е поне за Америките и за западноевропейските страни.
При все това нейните основни принципи са много прости, достатъчно е да ги разбереш, за да ти бъде всичко по-нататък лесно.

"Микрофон" от Алеко Константинов

Часът ето десет удря.

Градината веч се затваря.

Надъхан с приятна услада,

Излязох оттам на площада.

Луната спокойно си плава

и с сребърен блясък озарява

на Витоша гола гърдите,

на Гладното поле полите,

палатите на големците

и глухия стан на дворците…

Тъга ми сърцето обхвана…

"Изнамервание на компаса" от Петко Р. Славейков

В средните векове станали много полезни изобретения, от които най-знаменити са: компасът, огнестрелните орудия, палопрахът и книгопечатанието.

Компасът или морска пусула ся нарича една околчаста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата постоянно ся върти една стрелка, намазана с магнит на остроконечний бод.

На компаса най-много замечателното е че как и да ся обръща единът край на магнитната стрелка всякога ся повръща все на север. И така по компаса може да ся познае на къде е север, юг, изток и запад, което е твърде важно, а най-много за онези, които ся плуват с корабли в открито море, от дето ся не виждат никакви брегове.

"Телескопът" от Петко Р. Славейков

Случвало се е много пъти големите изнамервания да се родят от незначителни обстоятелства. И от това мнозина смятат, на откритията се спомогват просто от случайно събитие. Така казват за Нютона, че като си почивал някога под едно дърво, ако не бил видял да падне от него една ябълка, никога не би открил системата на сичкото. Това можно да е истина, но пред него и след него колцина человеци са виждали да падат плодове от дръвета? Само на гениалний человек е дадено да постигне от някой случаен феномен други по-високи истини, които от първий поглед се видят като да не имат взаимни сходства.

Същото се случило и с телескопа. Приказват, че детето на някой художник Миделгкурски в Зеландия (на Йоанна Липперихейма) като турило, заради игрилка, две увеличителни стъкла едно на друго, пригледало с почудвание, че видимите чрез тях предмети виждали се по-близо и по-ясно, и че като съобщило откритието си на баща си, той лесно сглобил Телескопа. Като съединил две области стъклени чрез една трупка. Откритието се разчу!