Хартияната машина

Хартияната машина[1]

От всички други нуждни открития, които са станали до днес, като хартията да е напреднало нещо, няма нито едно. Без хартията светът не щеше да има никакво значение; защото человеците не щяха тъй добре да са запознаят, и тъй също и ние не щяхме да знаем точно всички случки в този свят. Когато държеше Гладстон една сказка в английския парламент с намерение да дигне гюмрюка на хартията, той казваше при другите и това: „аз вярвам, че почтенното събрание не ще да е в състояние да си представи в колко различни работи влиза материята на хартията, колко е то разновидно. Без нея не е възможно нищо. Аз държя тука една забележка за онези шейсет различни индустриални клонове, в които хартията застъпва първо място, та ще е мъчно человеку да си представи таквази толкова полезна материя. Че в какво не влиза хартията? В всички искустни работи; кога ся правят пусулите, тя там е първа, при чепиджията, при седларя, при шапкаря, кога са правят лакирани стоки, в фабрикацията на порцелана, при каручерите; − често виждаме да правят куклички и други играла, кутии за тютюн и в много други работи, които не ми идат сега на ум. Един фабрикант ми приказваше в последно време, че от хартията можало да са правят мобили, колелета за железниците, той ма молеше да дигнем гюмрюка на хартията. Другиго попитах като какви други работи могат да са фабрицират още от материята на хартията, той наместо да ми отговори друго нещо извика: „кой е в състояние да определени границите на този изнамерителен ум и многовидното употребление на хартията!“ Тази сутрен аз сам са научих, че хората правили от хартията и бъчви, които приготвивали с някакво си масло, и биле много яки. Тези разяснения аз ви показвам само за това, че колко щеше да е умно и колко щеше да са распространи тази индустрия, ако са дигнеше гюмрюкът ѝ“. И с тези примери английския държавен мъж не изказваше още по-голямото значение на хартията, която има много по-богат кръг. Той не споменуваше колко миллиони писма са пишат в света, колко хартия са изпечатва, колко вестници са печатат и пр. и пр. ползи, които произлязват само от хартията. От хартията са правят искуственните цветя, с хартията хората си замазват стените, та може би и ний по време да земем наистина да са обличаме в хартия.

В горните думи ние искахме да дадем на читателя отгоре-отгоре в колко различни работи са употребява хартията. Преди измисливанието на хартията, хората пишеха на пергамент – заяшки кожи, − който не беше за всякого достъпен; в днешно время хартията стана най-евтено нещо, та всякой си и купува.

Нам не ни е тука думата да открием на читателя как и кога са захванало да са фабрицира хартията, но искаме да опишем на кратко нейния състав: как тя са явява у нас тъй чиста и готова за употребение.

По многото днешна хартия, която употребяваме, е направена на машина, на която състава доказва колко на далеко е стигнал человек в измисливанията си. Едно парче хартия, което по старо му направено, само с человешка ръка, е за днешно време едно необикновено нещо. За това ние ще хвърлим един кратък поглед връх предишното ѝ и сегашно фабрициране.

Основа на фабрицирвание на хартията са парцалите, такъвзи един материял, който в европ. търговия има голямо значение и служи на много хора за прехрана, там дето са употребява много. Но защото те толкова често не са намират, фабрикантите почнаха да работят с плява и дърво, което днес много служи в фабрициранието на хартията. И тъй щом получи фабрикантина парцалите, те влизат изведнъж в хартияната воденица или отбрани или неотбрани, но най-първата грижа е да са отбират и то колкото по-много труд са положи за отбиранието им, толкова по-добро и по-много видове хартия излиза. Защото има фабрики, които работят 30 вида хартия, а други работят само няколко. Но на всякой начин, по-напред е нуждно да са отбират белите от боялиите, памучните от вълнените и ленените, по-дебелите от по-тънките, беляните от небелените и т.н. После тази грижа, следва разрязванието на парцалите с помоща на един нож подобен като на кожухарите, прикован до една масса и с него разрязват надлъж парцалите. При това са отбират всички гайтани и нашити парцали, които турят на страна. Макар да има и машини за рязанието на парцалите, но с ръце много по-добре са отбират и разрязват парцалите. Парцалите трябва да са изпират твърде добре; това става после раздрънкванието им, по-напред ги истърсат, а после ги перат. Обикновено тях хвъргат е едно голямо сито, което е наместено само да са движи, но по-доброто им изчистивание става с помоща на парцалния-вълк (един тъпан с зъби). По някой път парцалите са варят, когато са определени за по-добра щтофа; те тогава са размесени с сода; за по-долни сортове хартия турят и вар. Най-дебелите парцали варят в варно-мляко, налено в един голям железен казан. Чрез варението са постига това, че онези парцали, които не са чисто бели, от действието на парата те побеляват съвършенно. От тука парцалите преминуват в холлендера, който ги разбива с железните си чукове толкова силно, щото те не представят друго нищо вече, освен жички и влакна. Като са види да са станали нуждните парцали за работата, затварят в холлендера дупките му, и вътре массата са отаи. Нуждно ли е сега да са побели тази масса или не, доста ли е бяла тя, което е твърде рядко, наливат я в качета и я бърникат непрестанно 4−5 часове.

До тука е работата на хартията, която била и от най-първото си време, а от тука са разделя на стара метода и на нова метода: старата метода е да са растиле хартията на коли, а новата метода – машинното фабрицирвание е да са растиле хартиената масса, на широко 1−2 метра, а на длъж колкото си ще фабрикантина. Ние тука ще разгледаме новата метода, като най-употребителна и най-економична.

Фабрицирванието на хартията с машини е най-доброто подобрявание за хартията в ново време, защото тука всички наръчни работи са заместят от машините. Тези машини са съставни, та и различни фабриканти различно ги строят. Най-първата идея за тази машина имаше Директорът на една французска хартиена воденица при Парис, Луйс Роберт, който представи, че рядката масса на хартията трябва да са тури в едно дълго сито, която да са завраща наоколо. Той построи първата машина в 1799 год. Луйс Роберт си продаде правдата над тази машина на Дидот Сент-Лежере, който отиде в Англия и там са усъвършенствова тази машина още по-добре и с нея са почна почти в всяко царство да са работи.

В 18 век в фабрикацията на хартията станаха значителни издирвания. Но като бяха тези машини тогава много скъпи, всякой един фабрикантин не можеше да ги купи, за това главните фабрики притежяваха по една, тъй щото в началото на 19 век всичко имаше 10–12 хартиени воденици с машини да работят. Но не са измина много време, нуждата за хартия са усети изведнъж по-голяма, на фабрикантите им поносяше да си набавят машини, та изведнаж са напълниха всички фабрики с машини – от 12 машини, станаха 200 машини.

За да може читателят да си науми по-ясно съставът на хартиената машина, ние тука отпечатваме една машина, вярно изобразена, която са намира в работа, за това ще дадем и някои пояснения. А представлява една голяма каца или друг един дървен ссъд, в който са намира хартиената течна масса, т.е. готовата онази масса от холлендера. В същия има една въртежка направена като кръст, която са намира непрестанно в движение, с това да не би течната масса да са оседне на дъното на кацата. B стои по-доле от кацата; той служи да разтинява (разлива) хартияната масса, която изтича от канелата; и тука са намира една бутална въртежка. От този ссъд хартиената масса са прекарва чрез тулумби в цевта C на горе и са излива после в ссъд А. На този ссъд от страна има прорязана една длъгнеста дупка, из която изтича массата в собствената машина. При истичанието на тази масса има направено бутало, която уравнява дебелината на массата, за да върви равно на всякъде, до колкото дебел са иска хартиения лист, да не би на места да стане по-дебел, а на места по-тънък. Онази част на машината, която най-напред приема хартиената масса, нарича са прибирател на песъка (b). Това име е произлязло от това, че до когато массата полегка тече през този ссъд, всички нечистотии и най-вече песъка спада в тази част и са оседва на дъното. От тука преминува пречистената масса в трети ссъд (c); преди да стигне в този ссъд тя трябва да премине през едно бърдо с перинчени зъби, което е поставено да послужи хартиената масса да са изравни на всякъде гладка. Този ссъд (c) има на дъното си няколко разцепени места; от тука са изтича массата и ако да са останали още някои булванчета вътре, те са олепат на дъното, та по тази причина тази част е наречена „освободител от булванчета“. Но за да не би това дъно да са задръсти, направено е тъй, щото непрестанно да са движи, а от това последва и массата да си остава в едно състояние. Като са пречисти по този начин цялата масса, тя тече после по цялата широчина на машината (d). Тази част са състои от много телове, от това носи и името си метално сукно. Тука тече массата през много валове един до други сближени тъй като да нямат никак край, т.е. валовете са обръщат скоро-скоро като едно колело. И на двете страни на машината по края ѝ има високичко издигнато (периваз) за да не истича массата, и то колко широко са иска хартията да стане, толкова и на широко са туря периваза. Но и тези краища са „без край“ защото и те са движат непрестанно, както показва нашата картина (e). И в тази част има телени сита, които служат да са изцежда хартиената масса от водата, която е останала още в нея. За да може водата да са изцежда по-лесно, има направено едно махало (f), което държи в непрестанно движение целия този ссъд. Измине ли хартиената масса тази част на машината, тогава са вижда вече един бял пласт; тънките жички са насновани вече извътре, но още не са заякнали помежду си, нуждно е още да са притисне и да са изсуши. Това са случва щом пластът мине под валът (g), който го постегне твърде излегка; той са притиска по-силно на следующия вал (h), мине ли платът и това место, той са простира по едно сукно (i), което са върти над една система валове и без край. Цялото това отделение са нарича под име влажна притискалка. Кога минува хартията по валовете, от само себе са разбира, че по нея са образуват резчици или жички, но за да са отстранят има един вал, който са нарича доктор, той ги изглажда и от пуснатата вода, той ги изравнява, та прави хартията неповредима.

Като премине хартияната масса всички до сега валове, тя подир малко ще е готова, мине още през валът (k), който я изсуши малко, а още повече като мине сухото сукно (l). И тъй ние стигнахме вече до последнята работа на хартията. Хартията има още много вода в себе си и за да са изчисти от нея, тя трябва да мине през 3 праздни цилиндри (m, n, o). Тези са пълни с пара, която прихожда от парните машини в зданието, тука хартията си изгубва съвсем водата. Свършили са и тука работата на хартията, тя минува за последен път още през един вал (p), който служи само да са навие хартията около него.

Наистина хартияната машина надминува и спестява много повече работа, нежели наръчната фабрикация, както беше по-отнапред фабрицирванието на хартията. Двама трудолюбиви работници могат от ръка да искарат не повече от 5−6000 коли хартия в 10−12 часа, когато машината искарва за 1 час един дълъг лист от 120 фунта тежина, от когото можали 6000 коли да са нарежат, а от това намираме, че машината е в състояние да произведе 12 пъти повече работа, от колкото наръчното фабрицирвание.

В Германия съществуват в днешно време 322 хартиени машинни фабрики с 465 машини, 69 воденици за приготвяние на дървената масса и 20 други за приготвяние на плявата; 74 от тези фабрики зеха участие на изложението, от които 38 работят хартия, 13 за дърва, 11 за плява, ще рече 18% от всички германски фабрики.

Австро-Унгария има 96 машинни фабрики от които 46% зеха участие на изложението. Най-голямата хартиена фабрика е Шлехгемюл, която и работи най-много за държавата. Тя може годишно да изработи 50,000 кантаря.

Французската индустрия беше малко застъпана, но пак имаше да са познае, че и там хартиената индустрия напредва. В 1867 Франция имаше 140 наръчни фабрики и 270 машини; други 320 машини за простите хартии. В тази година Франция изработи до 2,580,000 кантаря, от които около 200,000 кантаря са изнесоха.

И Англия нямаше много изложени фабрики на изложението. В 1867 год. Англия притежаваше 495 хартиени фабрики с повече от 600 машини.

Руссия са отличи твърде много на изложението с хартиената си индустрия; Россия не стои никак по-доле от другите държави. В 1868 построената хартиена царска фабрика в Петерсбург, изважда годишно 100 милл. коли; 17 локомотивни машини движят цялата фабрика, в която работят 2,800 души работници и 58 американски пресси.

Като земем да разгледаме карактеристиката на всичките хартияни фабрики, които бяха изложени на изложението, ние забелязваме, че Австро-Унгария и Германия, както на множество тъй и на количество бяха първите, а ако разгледаме от към каквината на хартията, ние с очудвание виждаме, че Китай надминува всички фабрикации. В Европа най-първите са: Англия, Франция, Австрия и Германия.

Текста подбра, обработи и подготви за публикация Владимир Игнатов.

[1] Материалът е поместен в: Български народен календар (Летоструй) за проста година 1875. Урежда са от Янко С. Ковачев. В книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, VII, 1875, с. 111−119. Неподписан.

Запазени са езиковите особености на оригиналната публикация.