Речник на остарели названия на технически съоръжения

(По материали от българската художествена литература, от културната и литературната ни периодика)

 

Техниката, чрез която измерваме/изследваме света
Морска пусула (компас) Компасът или морска пусула ся нарича една околчаста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата постоянно ся върти една стрелка, намазана с магнит на остроконечний бод. (П. Р. Славейков, сп. „Пчелица”, 1871, кн. 3, с. 42)
Зерцалник (микроскоп) В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта и изнамери телескопътъ; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерътъ, тепломерътъ, микроскопътъ (зерцалникътъ или оръдието, с което могат да ся виждат недовижданите с прости очи дребни предмети) и други оръдия за физиката, кръвообращението на кръвта, бързотата на светлината и дрг. (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 54)
Сахат (часовник) Баща ми, и той не искаше да стана казанджия. „Сега барем сахат да не беше окачал – казваше той – и котниени ръкави да не беше надявал, то пак щеше да е къде-годе „иди-прииди”. Тогава да окачеше някой за две пари сахат, „беше голяма работа. (П.Р. Славейков, Съчинения. Т. 3, София, 1979, с. 54)
Часоказ (часовник) По-преди, като влязох в една къща, намерих един часоказ, окачен на стената, който не беше там по-напред; аз попитах: кой донесъл този часоказ вкъщи и го окачил на стената? (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 49)
Минутна показалка (стрелката, указваща минутите) Кога гребенакът, наречен пръсник, дето е при минутната показалка, е заловен от клечката на колелцето на центра, той ся завъртява с нея в един час, и приема показалката на минутите върху четироръбастий излезнал край. (сп. „Журнал за наука, занаят и търговия”, Ив. Богоров, кн. 1, 1862, с. 53)
Техниката, с която се свързваме с другите през пространството и времето
Тискарница (печатна преса)

 

Тискало (менгеме)

С тез печатал най-напред Неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви, и да ги потисне изедно с равна връх книгата, кога тискалото (менгеме) на лина привлекло вниманието му и на според него направил първата Тискарница. (П. Р. Славейков, „Смесна китка”, 1852, с.54);

 

Самото правене книга става така: парцалите са сортируват, нарязват са, сетне са провяват и изливат, подир това ги смилат и избеляват; тая масса са влива въ форми, от които излязоват вече листове от книга, които проклеюват, сушат, нарязоват, изравняват ги под прессъ (тiаскъ) и напоследъкъ ги пускат в продан.” (Николай Казанакли, „За изнамервание барутът и книгопечатанието”, сп. „Общ труд”, 1868 г., кн. 2, с.38)

Техниката, чрез която се придвижваме в света
Вапор (кораб) Речений вапор (…) дълаг е 170 стъпки, широк 24, дълбок 12, сбирността му е 560 тона, може да натовари около 11 000 кантаря стоки, корабът му е с талпи от изляно желязо, има три бора, машината му има сила от 120 коня. (Ив. Богоров, „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”, в. „Съветник”, г. I, бр. 48, от 17.II.1864)
Самоход (автомобил) Думата самолет, с която в ново време някои (в. „Зора” и др.) се мъчат да заместят чуждицата аероплан е изкована по подобие на думата самоход, с която в миналото се е правило опит да се побългари чуждицата автомобил. Но в думата самоход, макар да не е успяла да пробие път в езика ни, говорим или писмен, все намираме известен смисъл: тя е току-речи буквален превод на съответната чуждица, като същевременно с нея се изтъква най-характерното качество на автомобила, а именно това, че той, видимо поне, се движи сам (от само себе си) в противовес на файтона, който се тегли от коне. (Ил. Константинов. „Аероплан – самолет – летало”, в. „Литературен глас”, 1938, бр. 383, с. 2)
Летало (самолет) При създаване на българска дума за аероплан, ако ще трябва да се изхожда от неговото отличително качество сам лети (което в този случай е една безсислица, щом в противовес имаме друго въздушно превозно средство, което да лети с коне или нещо подобно), а това, че чисто и просто лети (по въздуха), в противовес на ония превозни средства, които се движат по сушата или по вода. От това гледище думата летало, която други (в. „Мир”) употребяват за аероплан, е несъмнено по-добра. Тя е в съгласие и с други наименования като летец, летище, които в право вече заемат своето място в терминологията на родното въздухоплаване. Но и тя има този недостатък, че бидейки от среден род (едно летало), наистина напомнюва за нещо малко, нещо от рода на детските хвърчила – не дава представа за мощността на аероплана. (Ил. Константинов. „Аероплан – самолет – летало”, в. „Литературен глас”, 1938, бр. 383, с. 2)
Отобус (автобус) Пълзи по неговия гръб
огромен отобус. И в Сена
минава той под отразения
гранитен неподвижен ръб.(Лъчезар Станчев, „Среща”, В: „Земя под слънце”, 1939, с. 46)