Речник на остарели названия на технически понятия

(По материали от българската художествена литература, от културната и литературната ни периодика)

Изданието е с некомерсиален характер. Предназначено е изцяло за научни и образователни цели.

 

Аероплан (самолет)

„Като ездач кобилата си търся с очи между другите аероплани – своя – т.е. този, на който пише Сидна, този, който ще ме отнесе след няколко минути хе-е там, в синьото майско небе, зад ония далечни върхове.“ (Елисавета Багряна, На крилете на Сидна, сп. „Съвременник“ 1931, кн. 3, с. 2).

Алтъ-патлак (револвер)

— Не знаех… — После изеднаж се ухили и намигна: — Требва
да те е чопнал чорбаджията с алтъ-патлака си… — И добави злобно: /— На зор не се трай, а?“ (Димитър Талев, “Илинден”, 1953)

Вампор (параход)

„– Туй се казва “по гемиджийски” – извика през вълните тържествующият бай Ганьо; – чакай сега да им покажем “вампор” на кое викат.

И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: “Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу – и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си.“ (Алеко Констатинов, Бай Ганьо. Съчинения, т. 1, 117-118)

Вапор (параход)

„Речений вапор (…) дълаг е 170 стъпки, широк 24, дълбок 12, сбирността му е 560 тона, може да натовари около 11 000 кантаря стоки, корабът му е с талпи от изляно желязо, има три бора, машината му има сила от 120 коня.“ (Ив. Богоров, „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”, в. „Съветник”, г. I, бр. 48, от 17.II.1864)

Въздушница (самолет)

“Нашите четци знаят що е аероплан (летачка, въздушница, хвъркачка).”

Бележка под линия: “Наистина уместно е да се нарича въздушница машината, която лети във въздуха, както наричаме подводница онова корабче, което плава под водата.” (Без автор, „Граф Цепелин” над София и България”, сп. „Венец”, 1929, кн. 2, с. 117)

Дипчих (приклад на пушка)

„Солдатите почнаха да обират затворниците и, за да ги сплашат и накарат да им дадат щото имаха, бяха обърнали дипчиците на пушките си и удряха немилостиво де кого завърнат.“ (Константин Величков, В тъмница, Съчинения, т. 1, 1986, с. 43)

Дюлбия (далекоглед)

„Качи се, Марче, земи си,земи си танка дюлбия,/ разгледай, Марче, разгледай, /разгледай горе на доле.“ (Народна песен. Какво е небето без звезди. Български песни от Македония, събрал Панчо Михайлов. София, 1924. https://liternet.bg/folklor/sbornici/p_mihaylov/98.htm <дата на достъп 25.02.2018>)

Електрически бързей (електрически ток)

„Познато е, че намятътъ е едно съчево определено да произвожда електрическiй бързей.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1875, кн. 5, 27-28)

Електрическа тецливост (електрически ток)

“Кога два облака, натоварени с противно електричество са срещнат, тiи са привличат еднодушно и като стигнат до някои раздалеч, техните елетрически тецливости са спущат едната среща другата, за да са сберат: това сборане наричаме трескавица; от него е тя преголяма искра, що я наричаме светкавица, а той гърнеж, що задиря светкавицата, и на който са турили името гърмотевица.” (За електричеството, „Книговище за прочитане“, 1875, кн. 5, год. 1, с. 23)

Железни коленици (железопътни релси)

„Железнити пътища са днес едно от най-великолепнити и най-полезнити здания и ведно най-силното оръдие за доброто поминуване и образование. То са равни пътеви, надлъж по които има напростряно железни коленици, по които вървят колата. (…) хората изравневат испървем пътя, насипват го добре с пръст и пясяк, налагат гряди напреко на пътя раздалеч един лакет една от друга и по тях гряди наковават надлъж пътя железни коленици, по които ся тръкалят колелата на едни кола с неисказана леснина и бързина.” (Ив. Богоров, „Съдружество за памучна фабрика в Пловдив”, 1865. с. 68)

Зерцалник (микроскоп)

„В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта и изнамери телескопътъ; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерътъ, тепломерътъ, микроскопътъ (зерцалникътъ или оръдието, с което могат да ся виждат недовижданите с прости очи дребни предмети) и други оръдия за физиката, кръвообращението на кръвта, бързотата на светлината и дрг.“ (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 54)

Искреник (електричество)

Дума, изкована от Иван Богоров.

Летало (самолет)

„При създаване на българска дума за аероплан, ако ще трябва да се изхожда от неговото отличително качество сам лети (което в този случай е една безсислица, щом в противовес имаме друго въздушно превозно средство, което да лети с коне или нещо подобно), а това, че чисто и просто лети (по въздуха), в противовес на ония превозни средства, които се движат по сушата или по вода. От това гледище думата летало, която други (в. „Мир”) употребяват за аероплан, е несъмнено по-добра. Тя е в съгласие и с други наименования като летец, летище, които в право вече заемат своето място в терминологията на родното въздухоплаване. Но и тя има този недостатък, че бидейки от среден род (едно летало), наистина напомнюва за нещо малко, нещо от рода на детските хвърчила – не дава представа за мощността на аероплана.“ (Ил. Константинов. „Аероплан – самолет – летало”, в. „Литературен глас”, 1938, бр. 383, с. 2)

Летачка (самолет)

“Нашите четци знаят що е аероплан (летачка, въздушница, хвъркачка). Летачката прилича на орел, а цепелинът – на риба. Летачката има едни или двойни криле, перката й е на носа, а цепелинът няма криле, неговите перки, които го теглят по въздуха, са при моторите отдолу, на корема на кораба. Летачката е лека машина, а цепелинът е тежко и величествено творение на човека.” (Без автор, „Граф Цепелин” над София и България”, сп. „Венец”, 1929, кн. 2, с. 117)

Минутна показалка (стрелката, указваща минутите)

„Кога гребенакът, наречен пръсник, дето е при минутната показалка, е заловен от клечката на колелцето на центра, той ся завъртява с нея в един час, и приема показалката на минутите върху четироръбастий излезнал край.“ (сп. „Журнал за наука, занаят и търговия”, Ив. Богоров, кн. 1, 1862, с. 53)

Морска пусула (компас)

„Компасът или морска пусула ся нарича една околчаста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата постоянно ся върти една стрелка, намазана с магнит на остроконечний бод.“ (П. Р. Славейков, сп. „Пчелица”, 1871, кн. 3, с. 42)

Намят (бубина)

„Познато е, че намятътъ е едно съчево определено да произвожда електрическiй бързей.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, 27-28)

Направач (предавател)

Направачътъ е уред, с който човек оправя употребеното на електрическiй бързей като отваря или затваря обикалянето по волята си, за да произведе в другiй край на бряздата потребното клатене еди-дойди за пряпращане на белязите.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, 27-28)

Отобус (автобус)

„Пълзи по неговия гръб/ огромен отобус. И в Сена/ минава той под отразения/ гранитен неподвижен ръб.“ (Лъчезар Станчев, „Среща”, В: „Земя под слънце”, 1939, с. 46)

Пампор (параход)

„– Зная, зная. А с железница или с пампор?/ – Помилуйте, просто с кола.“ (Иван Вазов, Чичовци, Съчинения в 4 тома, т. 2, 1986, с. 107)

Параплув (лодка с парна машина)

“…Денис Папен, който още през XVII век поставя парна машина, като двигател на една лодка и е пътувал с нея по реката Фулда. Колко сполучлив е бил този опит се разбира от това, че лодкарите по реката побързали да унищожат параплува при първия сгоден случай, от страх да не им се отнеме работата.” (Владимир Полянов, “От първата лодка до парахода-град”, 1947, с. 118)

Пищол (пистолет)

„А он той час вдигна пушка своя и удари мя със тепенджику два пути по плящима моима. После извади пищол на мене, а аз, като бях близо до него фатих му пищолу. А он привика на человека своего: / – Скоро дай въже да обезя того пезвенка!“ (Софроний Врачански, „Житие и страдания грешнаго Софрония“, Велико Търново, Слово, 1999, с. 28)

Подемна машина (асансьор)

„Така и направихме, за голямо учудвание на слугините – отчаяни грозотии, – които като истукани седяха по две, по три в коридорите на всякой етаж и не можеха да се начудят как така по стълба да се слиза, когато има подемни машини.“ (Алеко Константинов, “До Чикаго и назад”, Събрани съчинения, т. 1, 1980, с. 38)

Прiемачътъ (приемник)

Прiемачътъ обнема електро-магнитътъ и лостътъ му, както и определената наредба за образяване на белязите. Тоя уред прiема проводеното известiе и по който човек прочита сякiй изпратен беляк.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, 27-28)

Пряведник (проводник)

Пряведникътъ е една галванисана (калаисана) желязна нищка (тель) за въздушното телеграфство, която се държи на дървени спонци, забити от раздалеч до раздалеч 50 метри сякiй. Няколко метра над земята са заковани въз тия спонци усамотнически подпорки, гранчарска работа, които имат изобще вид на пръстени, и през дето минуват нищките. Нищките пряведници можаха съще тъй да минуват под земята и още и по дъното на морето, нъ те требува да бъдат обвити с усамотническа настеля от гутта-перча.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, 27-28)

Самобръз (телеграф)

“Самобръз, с. м. Уред, с който човек може отписва млого далеч с една безмерна бързина: Тая новина е дошла съ самобръз.” (Ив. Богоров, “Български думник”, сп.”Чистобългарска наковалня за сладкодумство”, 1879, бр. 1, с. 22)

“протестувам е по Богоровски преисповядам, протест е преисповед, а пък ракията е – бела рада! (№ 3, стр, 16); телеграма е самобьрза (както самодива)” телеграфсамобърз (както самоков), телеграфчiясамобьрзар (както грънчар), фотография е самосвет, а фотографсамосветар; хайвер (чер) е според Бог. жабиник.” (Стефан Младенов. “Иван Богоров”. В: “Библиотека “Български писатели”, 2003, т. 1. https://liternet.bg/publish7/smladenov/ibogorov.htm <дата на достъп 05.03.2018>)

Самобързар (телеграфчия)

“протестувам е по Богоровски преисповядам, протест е преисповед, а пък ракията е – бела рада! (№ 3, стр, 16); телеграма е самобьрза (както самодива)” телеграфсамобърз (както самоков), телеграфчiясамобьрзар (както грънчар), фотография е самосвет, а фотографсамосветар; хайвер (чер) е според Бог. жабиник.” (Стефан Младенов. “Иван Богоров”. В: “Библиотека “Български писатели”, 2003, т. 1. https://liternet.bg/publish7/smladenov/ibogorov.htm <дата на достъп 05.03.2018>)

Самоплув (параход)

(“Български думник”, в: “Чистобългарска наковалня за сладкодумство”, 1879, бр. 4, с. 22)

Самосвет (фотография)

“Фотографiя – самосвет” (Ив. Богоров, “Людскодумник”, в. сп. “Чистобългарска наковалня за сладкодумство”, 1878, бр. 3, с. 16; вж. още “Български думник”, в: “Чистобългарска наковалня за сладкодумство”, 1879, бр. 4, с. 22).

“протестувам е по Богоровски преисповядам, протест е преисповед, а пък ракията е – бела рада! (№ 3, стр, 16); телеграма е самобьрза (както самодива)” телеграфсамобърз (както самоков), телеграфчiясамобьрзар (както грънчар), фотография е самосвет, а фотографсамосветар; хайвер (чер) е според Бог. жабиник.” (Стефан Младенов. “Иван Богоров”. В: “Библиотека “Български писатели”, 2003, т. 1. https://liternet.bg/publish7/smladenov/ibogorov.htm <дата на достъп 05.03.2018>)

Самосветар (фотограф)

“Фотограф – самосветар” (Ив. Богоров,  “Чистобългарска наковалня за за сладкодумство”, 1878, бр. 3, “Людскодумник”, с. 16; вж. още “Български думник”, в: “Чистобългарска наковалня за сладкодумство”, 1879, бр. 4, с. 22)

“протестувам е по Богоровски преисповядам, протест е преисповед, а пък ракията е – бела рада! (№ 3, стр, 16); телеграма е самобьрза (както самодива)” телеграфсамобърз (както самоков), телеграфчiясамобьрзар (както грънчар), фотография е самосвет, а фотографсамосветар; хайвер (чер) е според Бог. жабиник.” (Стефан Младенов. “Иван Богоров”. В: “Библиотека “Български писатели”, 2003, т. 1. https://liternet.bg/publish7/smladenov/ibogorov.htm <дата на достъп 05.03.2018>)

Самоход (автомобил)

„Думата самолет, с която в ново време някои (в. „Зора” и др.) се мъчат да заместят чуждицата аероплан е изкована по подобие на думата самоход, с която в миналото се е правило опит да се побългари чуждицата автомобил. Но в думата самоход, макар да не е успяла да пробие път в езика ни, говорим или писмен, все намираме известен смисъл: тя е току-речи буквален превод на съответната чуждица, като същевременно с нея се изтъква най-характерното качество на автомобила, а именно това, че той, видимо поне, се движи сам (от само себе си) в противовес на файтона, който се тегли от коне.“ (Ил. Константинов. „Аероплан – самолет – летало”, в. „Литературен глас”, 1938, бр. 383, с. 2)

Сахат (часовник)

„Баща ми, и той не искаше да стана казанджия. „Сега барем сахат да не беше окачал – казваше той – и котниени ръкави да не беше надявал, то пак щеше да е къде-годе „иди-прииди”. Тогава да окачеше някой за две пари сахат, беше голяма работа.“ (П.Р. Славейков, Съчинения. Т. 3, София, 1979, с. 54)

Сбирност (вместимост)

„… дълаг е 170 стъпки, широк 24, дълбок 12, сбирността му е 560 тона, може да натовари около 11 000 кантаря стоки, корабът му е с талпи от изляно желязо, има и три бора, машината му има сила 120 коня, направена е от Кулборн и друж.“ (Иван Богоров, „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”, „Съветник“, 1864; цит. по статията на Иван Алексиев “За техническите данни на парахода “Азис” 1863″ http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/alex17122012.html <дата на достъп 05.03.2018>)

Тежкомер (кантар)

„В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта и изнамери телескопътъ; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерътъ, тепломерътъ, микроскопътъ (зерцалникътъ или оръдието, с което могат да ся виждат недовижданите с прости очи дребни предмети) и други оръдия за физиката, кръвообращението на кръвта, бързотата на светлината и дрг.“ (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 54)

Тепенджик (приклад на пушка)

„А он той час вдигна пушка своя и удари мя със тепенджику два пути по плящима моима. После извади пищол на мене, а аз, като бях близо до него фатих му пищолу. А он привика на человека своего: / – Скоро дай въже да обезя того пезвенка!“ (Софроний Врачански, „Житие и страдания грешнаго Софрония“, Велико Търново, Слово, 1999, с. 28)

Тепломер (термометър)

„В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта и изнамери телескопътъ; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерътъ, тепломерътъ, микроскопътъ (зерцалникътъ или оръдието, с което могат да ся виждат недовижданите с прости очи дребни предмети) и други оръдия за физиката, кръвообращението на кръвта, бързотата на светлината и дрг.“ (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 54)

Течененосец (електрод)

„… електрическото течене ся именува Електродъ (електрически път) или реофоръ (течененосецъ).” (Ваклидов, Христо. Електрически телеграф. Цариград, 1858, с. 20).

Типарям (печатам)

„Похвални са госп. х. Йордан х. Генович и госп. Василий Н. Ненович, защо приеха тяготата  да будат епитропи от страна нашего народа, за да настоят толкози за претолкованието новаго завета (евангелие, апостол и апокалипсис)), колкото и за други полезни книги на нашиат прост язик да ся типарят.” (Берон, П. Буквар с различни поучения (Факсимилно издание). София, Сиела, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 285); „Тези епитропи настояват за по-долните книги да ся типарят на наш язик, както хортувами.” (Берон, П. Буквар с различни поучения (Факсимилно издание). София, Сиела, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 287)

Типосвам (печатам, фотографирам)

„Моя ръка не ги е туряла.“ Той продължава да чете писмото. Бай Тинко Балтоолу взима вестника и го разгръща. „Ефендим – казва ниско на съдника, – в тоя вестник няма нищо противно, той се типосва в Цариград.“ (Иван Вазов, Под игото, Съчинения в 4 тома, т. 3, 1986, с. 52)

Тискало (менгеме)

„Самото правене книга става така: парцалите са сортируват, нарязват са, сетне са провяват и изливат, подир това ги смилат и избеляват; тая масса са влива въ форми, от които излязоват вече листове от книга, които проклеюват, сушат, нарязоват, изравняват ги под прессъ (тiаскъ) и напоследъкъ ги пускат в продан.“ (Николай Казанакли, „За изнамервание барутът и книгопечатанието”, сп. „Общ труд”, 1868 г., кн. 2, с.38)

Тискарница (печатна преса)

„С тез печатал най-напред Неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви, и да ги потисне изедно с равна връх книгата, кога тискалото (менгеме) на лина привлекло вниманието му и на според него направил първата Тискарница.“ (П. Р. Славейков, „Смесна китка”, 1852, с.54)

Толумба (помпа за вода)

„Един сериозен господин, с черна овча шапка, стои при някаква си металическа тулумба и крепи в ръцете си една тръба-църкалка. Лицето му е важно, като че ще върши някакво свещенодействие.“ (Иван Вазов, На карантина, Утро в Банки http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5200&Level=2 <дата на достъп 25.02.2018>)

Трен (влак)

Той погледна часовника си: / – „Закъснял съм. Трябва да взема утрешния трен.“ (Иван Вазов, Казаларската царица, Най-доброто от Иван Вазов, т. 2, 2008, с. 398)

Тръкало (гребен винт)

„… едно тръкало, което стои изотдире на дънека, и то като се върти, кара го да върви, все едно както някое витло кога ся развива” (Иван Богоров, „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”, „Съветник“, 1864; цит. по статията на Иван Алексиев “За техническите данни на парахода “Азис” 1863″ http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/alex17122012.html <дата на достъп 05.03.2018>)

Тюфек (пушка)

„и защото са далече от нас, ние виждами по-преди светлината, ачи сетне чувами гърмилят, каквото последова кога фърлят тюфек далече от нас.” (Берон, П. Буквар с различни поучения (Факсимилно издание). София, Сиела, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 269)

Усамотнически подпорки, гранчарска работа (керамични изолатори)

„Няколко метра над земята са заковани въз тия спонци усамотнически подпорки, гранчарска работа, които имат изобще вид на пръстени, и през дето минуват нищките.“ (Богоров, Ив. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, 27-28)

Хвъркачка (самолет)

“Нашите четци знаят що е аероплан (летачка, въздушница, хвъркачка).” (Без автор, „Граф Цепелин” над София и България”, сп. „Венец”, 1929, кн. 2, с. 117)

Часоказ (часовник)

„По-преди, като влязох в една къща, намерих един часоказ, окачен на стената, който не беше там по-напред; аз попитах: кой донесъл този часоказ вкъщи и го окачил на стената?“ (сп. „Пчелица”, 1871, кн. 4, с. 49)

Щамбосам (печатам)

„Требова да ся силем, колко е возможно, да ся щамбосат доста книги на нашиат язик за научението нашаго народа, защо стига как ся намира от толкози время в темнота без наука.” (Берон, П. Буквар с различни поучения (Факсимилно издание). София, Сиела, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 289)

 

Думите събраха и обработиха: Владимир Игнатов, Надежда Стоянова, Сирма Данова, Мария Русева.

Речникът изготвен по проект за млади учени “Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература”, финансиран от Фонд “Научни изследвания”, ДМ 10/1 от 13. декември. 2016 г.