Техниката и войната
10.03.2018
Лалю Рогачев, “Не питай”
10.03.2018

ПРЕДГОВОР

 

Настоящият „Речник на остарели названия на технически понятия“ разкрива особена тенденция по отношение характерологичните улавяния на света, неговото развитие и модернизиране, превръщането на отделни негови аспекти в нещо близко, познато, свое.

Нововъведеното техническо устройство не просто радикално променя заобикалящото, пряко видимото, но вече го поставя в парадигмата на необратимото ново, което, бележещо напредъка на човека, опита му да се осланя на своя съзидателен потенциал, изисква и налага други, по-различни форми на присъствие, на световъзприемане. А конкретното му онасловяване е видимият знак за неговото разпознаване и приемане.

„Применъются времена и мы применяемся в ними”, както твърди Врачанският епископ Софроний: културният и цивилизационният напредък на времето посредством техническите открития в частност като ключова предпоставка за формирането на новия, модернизиращ се човек.

Съдържанието на Речника обхваща технически понятия от значителен времеви порядък – от началото на XIX в. до средата на XX век – период на последователни и важни изменения в прилаганите издивидуални стратегии за пребиваване във и чрез новото, в социалнополитическите условия, сред които то се проявява.

Културната и литературната периодика, а така също и отделни съчинения от този продължителен времеви обхват, равняващ се на приблизително столетие и половина, приютяват между страниците си своеобразни термини и терминологични словосъчетания – новоизковани, заимствани, калкирани, – които могат да бъдат обособени в няколко по-големи, условно изведени, групи с оглед доминиращите рецептивни посоки спрямо непосредствено заобикалящото:

  • параплув, вапор, въздушница, самоход, железни коленици са само част от понятията, указващи опознаващия света човек, неговото устремно движение в пространството, с което се снемат географските, но и културните, духовните граници спрямо Другия;
  • запознаването с достиженията на чуждото, различното е предпоставка за собствено израстване и развитие; така усъвършенстващият света човек има необходимостта да назове и утвърди съответните стъпки в това благородно в замисъла и изпълнението си начинание: самобръз, тепломер, часоказ, тискарница, подемна машина и др.;
  • новите явления трябва да бъдат описани, анализирани и представени, за да могат те да се усвоят, постепенно да станат част от бита и културата на хората; затова на помощ идва изследващият света човек със свойствените си начини за експликативно назоваване: зерцалник, морска пусула, дюлбия, електрическа тецливост и др.

Така тези понятия, събрани в една цялостна система и диалогизиращи помежду си, недвусмислено показват пътищата – старателно поети и необратими – към културно единение, към пълноценно общуване със света и Другия, към потребното оцелостяване на самия себе си.

 

Владимир Игнатов, Надежда Стоянова, Мария Русева