Пътуване по въздуха[1]
Нашите читатели са слушали да са приказва за оназ въздушна машина, що са зове б а л о н. Сè тъй и ний сме слушали и прочитали нещо, но не бяхме го видели като хвърчи. През деня си, на 1-й Юния, когато са случихме в Букурещ, погледнахме и това хвърчило, измъдрено наскоро от човешкия ум чрез чюдотворната наука.
Времето беше тихо и хладничко (защото преди един час поваля малко дъждец), когато, след пладне, са възвишаваше балонът М и х а л В и т я з пред очите на многобройна навалица хора. Балонът, напрегнат от една градина къде Филарет, що е на южна стърна от града, вдигна са с двама въздушни пътници, които поздравяващиц събрания народ, въздигнаха са посред смаяните гледачи. Изпърво той са издигна право нагоре до една умерена височина, дето са виждаше като един надут мех от овча кожа. След това са упъти към Север, накъдето го духаше вятърът, носен излеко на еднаква височина дорде измина над града; секи са загледваше, и някои, покачени на високите сгради, заничаха нагоре слисани. – Щом излезе към горния край на града, издигна са толкоз нависоко, щото са гледаше като един мехур, що надуват децата да си играят, а най-сетне съвсем са изгуби. На другия ден приказваха, че той слязъл до два часа надалеч от Букурещ където североизточна стърна.
Сега младите читатели, както и някои старци, ще да ни попитат, да им разкажем от какво е направен балонът. Той е направен сафи от коприна, намазан с верник (един вид смола), щото да не пуща да влезе вятър, а пак да е много лек, ако и да е голям колкото една къща. Йоще балонът е упетлян с върви, които са кръстосани като мрежа, и сбират са на долния му край, да държат коша, дето сядат въздушните пътници. Но тук пак ще запита някой, като рече: „Ами има ли нещо, което да е по-леко от вятъра?“ Зер има. Най-лекото, що е познато досега, зове са И д р о г е н, или В о д о р о д, който е тринайсет пъти по-лек от въздуха. Ето с него напълнуват балона, който са напрегва и тогава е вече готов за тръгване. Защото водородът е скъпо нещо, понекогаш употребяват и простия газ, с който си палим ламбите. Човекът, който го управлява, стои повече изправен у накачения кош и кога иска да слезе, ще да потегли само едно въже, що той държи в ръка и да отвори една дупка, отдето изпуща водорода, и балонът завчас слазя излеко надолу.
Таквиз и други йоще много чюдеса прави науката, мой милий братко!
Текста подбра, обработи и подготви за публикация Владимир Игнатов.
[1] Училище, IV, кн. 6 от 15 юни 1874, с. 47. Материалът е неподписан.