Изобретението на машината за шев

Изобретението на машината за шев[1]

Историята на изобретението на машината за шев, както и за всяко друго изобретение, е доста интересна.

До колкото ся знае първата мисъл за направата на една машина за шев ся е породила на 1839 л. Един человек ся трудил да направи една машина за плетение. Той отишел да ся допита за нещо до Г-на Девис, един искусен механик в Бостон който му казал [с] насмешка: „Защо си играеш с машина за плетение, та не направиш една машина за шев?“

„Дано да можех да я направя“, отговорил другий, „но такава машина не може да ся направи“.

„Машина за шев може да ся направи; аз мога да я направя самичък“, казал Девис.

„Добре, Девисе“, рекъл другий, който бил и доста богат, „направи я и аз ще ти осигуря свободен поминък“.

След този разговор ни един от двамата не предприел да прави машина за шев.

При разговора на тези господа, обаче, имало още няколко приятели, между които бил и един двадесетгодишен младеж, на име Илия Хау, родом от държавата Массачузец. Баща му бил земледелец и воденичар, и средно ся поминувал. Илия Хау бил механик и работил на ден. Той обичал да ся занимава с измисляние на машини, но никой не би помислил, че той щеше да изобрете такава чудна машина, защото умствените му способности не ся показвали блистателни. Той почнал да крои да направи такава машина на 1843 л.

Както правят повечето изобретатели, тъй и Илия Хау толкоз предал себе си на изобретението си, щото оставил всичко друго. Той почнал да мисли и да работи, и за много месеци ся трудял да направи една машина, която да работи точно според както той виждал жена си да шие. Той първо направил една игла изострена и от двата си края, на която ушите били в средата, и ся старал да я натъкми тъй щото да ся повръща назад-напред, и тъй да шие. Много дни и нощи преминал той в тази работа и исхабил много дъски и клечки, но все напразно.

Един ден през 1844 л. ся породила в ума му тази мисъл: „Необходимо ли е една машина да работи точно както ся работи с ръка? Не може ли да ся шие малко другояче?“ Тази била честита мисъл. Тя била началото на изобретението му. Скоро подир това му дошло на ума, че може да ся направи една машина с игла на която ушите да са близо при върхът ѝ, и снабдена с някои други части тъй, щото да може да работи с два конеца. Тогава той почнал да усеща, че е измислил вече машина за шев. Той напълно ся уверил на това през Октомврий 1844 л., когато направил една машинка от дърво и телове. В това време той не работил на ден, но бил при баща си и ся занимавал повечето на свои си сметки. Обаче предаванието му в изобретяванието на машината го докарало до такова бедно състояние, щото той нямал с що да прехванва домочадието си.

Ако и да бил уверен сам че е направил вече машина за шев, пак той трябвало да убеди другите с действителна работа, а за това било нуждно да ся направи една хубава машина от желязо и от стомана, нещо за което били потребни пари, а той ги нямал. Някои от роднините му и приятелите му не могли да му помогнат, но другите мисляли че той е бил безумен и губял времето си напраздно. Само един приятел ся намерил готов да му помага до някъде; той бил Георги Фишер, един търговец от Кембридж при Бостон. След като ся уговорили Илия Хау отишел през Декемврий 1844 л. у Георгиеви заедно с домочадието си и почнал да работи машината, с която ся занимавал цялата зима. През Май 1845 л. той свършил една машина, с която можил да шие разни платове и то твърде бързо. Той ушил една дреха за себе си и една за Г. Фишер.

Но както всички други изобретатели, тъй Г. Илия Хау намерил, че мъчнотиите не ся окончавали с свършванието на машината. Големи мъчнотии ся посрещали за въвожданието на тази машина в употребление. Той всячески ся старал да убеждава шивачите да я употребляват, но срещал от тях големи предразсъдоци. Мнозина не вярвали че тя ще може да работи, ако и да виждали с очите си че тя действително работила; други ся заплашвали от работниците, които мислили, че тази машина щяла да ги прати да просят; други казвали: „Ний ся поминувами добре и без нея, и не смеем да променим ветхийт си ред“. Друга мъчнотия за въвожданието ѝ била и голямата ѝ цена, която била около 200 б. м. Хау и Фишер ходили в Вашингтон да земат от правителството исключителната привилегия за правяние тази машина, което и сполучили. Но като не могли да убедят никой шивач да я употреблява и никой фабрикант да я прави, Г. Фишер ся дръпнал, след като бил иждивил по това предприятие около 2000 б. м.

Но както майките не оставят децата си, тъй и изобретателите не захвърлят лесно изобретенията си. Машината му като не посрещнала никакъв прием в Америка, Илия Хау намислил да я предложи на Европа. В краят на Октомврий, 1846 л. той пратил брата си с една машина в Англия. Като стигнал в Лондон брат му, без забава, намерил един богат фабрикант, Вилям Тома, който удобрил машината и искал да я купи. Нуждата всякога евтино. Той продал на Тома машината, заедно с привилегията да прави и да употреблява колкото машини би поискал, за 250 анг. л. Тома призвал изобретателя от Америка да му помага, като ся обещал да му плати разноските и да му плаща редовно по три лири на седмица. Илия Хау ся принудил да отиде, защото Американците още не оценявали важното му изобретение, но след една година той пак ся завърнал в Америка, по причина на някои неспоразумения с Тома. Бедността на Илия Хау тогава била голяма.

Не след много време, обаче, и Американците почнали да оценяват тази полезна машина и тя почнала да ся употреблява тук-там. Някои искали да присвоят привилегията на Хау за изобретението му. Ако и да бил сиромах, той сполучил чрез някои приятели да запази правото си. На 1850 л. той ся занимавал в Ню-Йорк като надзирател на работниците в една фабрика, дето били употребени 14 машини.

Ако и да е срещал много мъчнотии в началото на предприятието си, наградата му после е била голяма. Той умря на 1867 и остави имот около за 400,000 лири, които той бе спечелил от продажбата на машините си. При това человечеството всякога ще му е признателно за голямото благодеяние, което е направил чрез изобретението си.

Днес има много разни машини за шев, но ний говорихми само за първообразното изобретение.

[1] Неподписан материал във в. „Зорница“, год. I, бр. 18 от 30 април 1876, с. 71.

Запазени са стилово-езиковите особености на оригиналния текст.

Текста подбра, обработи и подготви за публикация Владимир Игнатов.