Фотография

Фотография[1]

Думата фотография ще каже писание със светлина и ся употреблява да определява изкуството за вадение изображения чрез химическото действие на сълнечната светлина. Доказано е чрез разни опити, че в това изкуство не действува светлийт елемент на сълнечните лучи, но химическийт, и от това може да ся каже, че думата фотография или писание със светлина не е добре избрана за това изкуство.

До колкото ся знае, Девис у Англия знаял още на 1802 да вади изображения на хартия чрез действието на светлината, но неговите изображения наскоро изчезнували, защото той не знаял какви средства да употреби, за да ся предпазват изображенията от действието на светлината. По-после Ниепс и Дагерр, двама Френци, и Талбот, един Англичанин, обърнали вниманието си върху този любопитен предмет. За няколко време те работили отделно един от друг, и държали изкуството си тайно от народът. На 1829 Ниепс и Дагерр ся съдружили и почнали да работят заедно, но на 1833 Ниепс умрял, и Дагерр останал да ся труди самичък. На 1839 той за пръв път показал на публиката изображения, които тогава приели името Дагерреотипи, в чест на името му; това име носят те и до днес, ако в изобретението им да са работили и други лица. Дагерр държал изкуството си тайно, но наскоро Френското правителство го купило от него. По-после в това изкуство са станали някои усъвършенствования. Вадение изображения по Дагерровът способ ся нарича Дагерреотипия. Фотография и Дагерреотипия понякога са ся наричали Илиография, писание със слънце, която дума може би да е по-уместна и за двата способа.

Ний ще дадем вкратце едно изложение за как ся вадят изображения и по двата способа. Ще споменем първо, че машините, които ся употребляват за вадение изображения в това изкуство, не са друго освен малки тъмни стаички, в които чрез стъклени лензове (лещи) ся пущат да влязват сълнечни лучи.

Следующийт е способът за вадение дагерреотипи.

1. Земат една медна много гладка плоча и я посребряват. От гладкостта на плочата много зависи хубостта на всичката работа. Тази посребрена плоча ся излага на пàрите на йодий. Йодият ся съединява със среброто, та прави на плочата един много тънък жълт пласт от йодисто сребро, върху което сълнечните лучи действуват много силно.
2. Така приготвената плоча, като ся пази добре от светлината, ся туря в машината точно на мястото, дето лензовете са съсредоточили изображението на предметът, който ще ся вади. Плочата ся държи там за твърде късо време. В това време изображението ся хваща върху плочата, но то още е невидимо, и ако ся прегледа в една тъмна стая, дето има слаба свещ, то ще ся види като да няма никакво изображение на нея. Ако изображението в това състояние ся изложи на сълнечната светлина, то скоро ще изчезне и плочата ще почернее.
3. Изважда ся плочата из машината, и като ся пази добре от светлината, внося ся в една тъмна стая, и ся излага за 3 – 4 минути на живачна пàра на температура от 75° сентеград. Тогава изображението става видимо, но върху него има възжълт пласт.
4. Тогава плочата ся потопява в разтвор от подсимпурна сода, която изчиства жълтийт пласт от изображението.
5. После изображението ся омива с чиста вода и ся изсушава, и тогава светлината не може вече да го поврежда.

Понеже бромът е по-чувствителен на слънчевите лучи от йодийт, то понякога ся употреблява бромисто сребро вместо йодисто. При това, за да ся впечатят изображенията по здраво и да им ся дадат по-приятно шарове, понякога не ся потопяват в разтвор от златни соли.

Това вкратце е способът, по който ся вадят дагерреотипи. Изображенията, тъй извадени, са много красни, но по този способ ся вади само едно изображение, понеже от сваленийт първообразен образ не могат да ся вадят после други.

Сега ще поговорим за способът, по който изображения ся вадят на хартия.

Талбот е бил пръв да извади трайни изображения на хартия, и по тази причина това изкуство понякога ся е наричало Талботипия. Изпърво Талбот потопявал обща бяла хартия в разтвор от проста сол, и, като я оставял да изсъхне, после омивал едното ѝ лице с разтвор от азотнокисел окис от сребро (джендем таши). Тази работа той вършил в тъмна стая и сушил хартията на огън. Тогава я турял под някое ваяние или под някой лист от дърво, и я оставял на слънцето за половин час, през което време ся изображавал предметът на хартията с обърнати шарове. После потопявал изображението в разтвор от сол, за да ся впечата здраво и да ся не поврежда от светлината. От онова време насам са станали доста усъвършенствования в това изкуство. Следующийт е способът, който днес въобще ся употреблява.

1. Земат един гладък джам, върху който да вадят изображения, и го приготвят за това по един или друг от тези два начина; покриват едната му страна с тънък пласт от албумен (белтък), в който има йодист потасиум, или йодиста аммония.

(Албуменът ся приготвя за тази работа, като ся бие белтък от яйца с йодист потасиум. Смес от коллодион ся приготвя, като ся стопи пушечен памук в етир, и ся сипе в него йодист потасиум. Пушечен памук, пак, е едно запалително вещество, което ся приготвя, като ся потопи памук в слаба азотна кислота (кезаб) и симпурна кислота (витриол, зача), и тогава ся оставя да изсъхне).

2. Джамът тогава ся потопява в разтвор от азотнокисел окис от сребро, в който разтвор трябва първо да е стопено толкова йодисто сребро, колкото може да поеме.
3. Тъй приготвен джамът, като ся пази добре от светлината, ся туря в машината точно на мястото, дето лензовете са съсредоточили образът на предметът; там ся държи за твърде късо време, но само чрез опитност може да ся узнае колко секунди са нужни за това. В това време едно изображение от предметът ся охваща върху пластът на джама, но то още е невидимо.
4. Тогава джамът ся изважда из машината, и, като ся пази добре от сълнечната светлина, внося ся в една тъмна стая, дето има слаба свещ и ся излага за 3 – 4 минути на живачна пàра на температура от около 75° сентеград. Тогава изображението става видимо; то, обаче, още не е впечатано добре и може лесно да ся повреди или да изчезне.
5. За да ся оздрави това, джамът ся потопява в подсимпурна сода. Тогава ся омива с чиста вода и ся оставя да изсъхне. Това ся нарича отрицателно изображение, на което шаровете са преобърнати. От него могат да ся извадят колкото ся иска положителни изображения, на които шаровете дохождат в естественното си положение. Това става по следующий начин.
6. Една бяла хартия ся покрива от едната си страна с тънко повлекло от хлористо сребро, и това ся върши лесно само като ся потопи хартията в хлорист содиум или в хлориста аммония, и тогава ся положи върху лицето на един разтвор от азотнокисел окис от сребро.
7. Тогава хартията ся туря под отрицателно изображение на джама и ся излага за няколко време на сълнечната светлина, през което време изображението ся охваща върху хартията.
8. Като ся извади изпод отрицателното изображение, хартията ся потопява в разтвор от подсимпурна сода, и от това после изображението не ся поврежда от светлината.
9. За да добие по-приятна хубост, положителното изображение ся потопява понякога в разтвор от хлористо злато, която му дава хубава възморава краска.

Текста подбра, обработи и подготви за публикация Владимир Игнатов.

[1] Неподписан материал във в. „Зорница“, I, 41, 8 октомври 1876,  с. 162–163.