Арапинът и телескопът[1]
В арабийският град Мускат дойдоха, та ни посетиха человеци от всякой народ и от всякакъв цвят. А най-вече привлякоха вниманието ми нравите на някои араби от вътрешните страни, които бяха ги довели някои от техните съотечественици да видят Английский военен кораб. Снагата им беше лека някак и еластическа, а на лицето им ся виждаше бързост и деятелност. Но най-достозабележни от характерите им бяха черните им претъркалвани очи, които мя белки учудиха повече, защото ся мятаха от предмет на предмет и светяха от вчудвание за всичко що виждаха.
Случи ся та туриха един телескоп така щото чрез него да ся види едно от най-далечните укрепения. Повиках едного Арабина да погледне чрез него, и той като дойде та погледа около една минута нещо, възви ся после и впи очи в мене, та мя гледаше с най-голямо недоумение, и без да подума нещо, изскочи вън от кораба. И когато ладията, в която ся намерваше, ся отдалечи малко, той извика: „Вие сте магесници, и сега разбирам аз как превземате вы градовете! Онуй нещо (рече, като сочеше телескопа), колкото и да са далеч те, то ги докарва колкото искате близу.“ Много ся еглендисахмы[2] със тази негова глупавина, но никак не можехмы да го придумамы да са върне да му разправим за причините на туй явление, за да го отменим от заблуждението му.
Текста подбра и подготви за публикация Владимир Игнатов.
[1] В. Гайда, III, 5, 1 март 1866, с. 85-86; неподписан материал.
[2] „Еглендисахми“- „позабавлявахме се“от тур. eğlenmek. Курсив – в оригиналния текст.