Исполинска шайна с пара в Америка

Исполинска шайна с пара в Америка[1]

Употребляванието на парата, за пренасение на тяжести по снежените и ледяните пътища зимя в Америка ся веки испитало там, и успехът, който отговарял на чаканията, открил ново напредвание на промишлеността в наше столетие. Повече от двайсят тисящи немски мили пространство по реки и канали, на въсточнийт и повече от десят тисящи на западнийт материк всяка година, от три до шест месяца, са покрити с лед. Летя ходят по тях параплуви, кораби и пренасят милиони пътници и стоки. А зимя стотини градове и села, като няма евтени, верни и бързи съобщения, са почти съвсем отделени от другите градове и са принудени да си оставят стоките без продажба. Поради туй големи пространства остават незаселени.

Досега не са ся старали да введат съобщавание с посредството на парата. Най-после Американецът Виард направил, на Миссисипи между Прери дю Шиен и село св. Павел, един опит с шайна на пара, която (шайна) кога достига по реките някое пространство, непокрито с лед, може да ся употреблява и като параплув. В тази шейна, дълга 48 ноги, могат да ся хванат петдесет души хора. Образецът ѝ бил изваден, преди няколко месяца, в Ню Йорк. Тя прилича на каик, под който, с посредството на един легк механизм, ся турят шаински обсиди. Отпред има куличка (кула), за да седи дюменджият, който, кога ще, може да обърне каикът на шайна и шайната на каик. Ако трябва да ся върви по гладък лед, гдето няма сняг, каикът ся спуща и ся допира до ледът, по който ся лъскат резките обсиди на колелото, на което еластическото натискание може да ся ослаби или да ся усили, по произвол. Ако е потребно, каикът ся повдига над ледът, без да поврежда действието на машината. Това подигание може да става до три ноги високо, а колелата вървят в туй время по ледът. Ако е потребно да върви машината по сняг дебел по-малко от три ноги, каикът ся подига; под него ся турят остри шаински обсиди и железни обръчи на колелата. Ако има снегът до 20 ноги височина, машината може лесно да ся прокарва през него с един искусен механизм. Най-после ако каикът, кога върви по ледът и зема 20 англ. мили на час, влезе в открита вода, то по самото си устройство ще промине доста пространство преди да ся спре, а ако пространството на откритата вода е два пъти по-голямо от дължината на каикът, каикът с собствената си сила ще излезе на отсрещната стърна. За подобни случаи, каикът или шайната има осемдесет одаички от теникия, в които вода не проминува, тъй щото, ако би каикът да ся пукне от сблъскванието с ледовете, няма никаква опасност. Трябва трийсят подобни одаи да ся счупят чи тогава да потъне каикът; а ако той ся наведе на една стърна или ся и преобърне, извънредната тяжест на железното дъно тутакси го обръща пак. Каикът и да ся напълни цял с вода, таникиените одаички не му дават да потъне. Вода за парата става от снегът и ледът, и те ся земат с едно ведро, което безпрестанно ся върти, а от друга стърна направено е и парата, като ся сгъстява и ся обръща на вода, тази вода да ся влива пак в казанът. Всичкийт каик тегли около две тисящи и триста оки, а струва до тисяща креминца.

При устройството на машината въобще употребено всичкото, за да е и легка работата и евтено и хубаво, и в истото время и пътниците да ся пренасят скоро. Това изнамервание победило всичките мъчнотии, които до сега ся чиняха непобедими. Всекий, който е ходил в Америка, знай колко мъчно до скоро ся пътешестуваше зимя на северозапад, в Висконсин, в север. Иллинои, в Мичиган, в север. Огио и в Пенсилвания. Сега са ся направили и там железни пътища, и пътешествията стават по-лесно; но паровозите често ся спират от снежните виелици, и пътешественниците без хляб и без дърва ся принуждават да нощуват в пустинята, като ся едвам отърват от замръзвание. Сега всичките тези мъчнотии ся отблъсват, и зимя съобщенията ще стават тъй же лесно, както и летя, ако новото откритие влезе в всеобщо употребление.

(„Иллюстрация“)

Текста подбра, обработи и подготви за публикация Владимир Игнатов.

[1] Материал, публикуван в: Български книжици, III, 14, юли 1860, с. 189−191.

Запазени са стилово-езиковите особености на оригиналния текст.