Чуден часовник
22.11.2026
Подморската железница между Англия и Франция
22.11.2026

Парната машина[1]

 

            Парната машина е едно от най-полезните изобретения щото человеческий ум е произвел. Както и да гледами на тази чудна направа, било на службата която тя върши за человека, било на научните усъвършенствования, които ся намират в нея, не можем да не ся учудвами и да не ся възхищавами. При това, ако и да са заплетени някои от частите ѝ, тя няма никаква тайнственост в себе си, както има телеграфът. Тя е една направа, която с добро внимание може лесно да ся разбере.

            Нямами намерение сега да разяснявами частите на тази машина, но исками само да споменем вкратце ползите ѝ, и после да кажем нещо за изобретателите ѝ.

            Ползите, които тя принося на человеческий род, са толкова много и разновидни, щото те не могат да ся изложат в един кратък член. Тя е улекчила трудовете на человека и е увеличила производителността на работата му. Тя ся употреблява вече във фабрики почти от всякакъв вид, и служи почти във всичките отделения на промишлеността.

            Ето някои от службите, които тя върши.

            Тя влачи вълна и памук, точи и насуква коприна; тя преде вълна, памук и лен, снове преждата и тъче сукна, казмири, копринени и други платове, и тъй ни снабдява с хубави и евтини дрехи.

            Тя прави хартия, печати книги и вестници, и по тоз начин ни снабдява с евтини книги. Тя е употребена почти във всичките по-главни печатници в света. Без нея книгите и вестниците щяха да са много по-оскъдни, по-прости, и по-скъпи. Чрез нейното съдействие някои печатници издават хиляди листове всякой ден. Машините, с които ся печатат Лондонский Таймс и Ню-Йорк Таймс, отпечатват по 11 000 листове на час, и за тази огримна работа са потребни само двама человеци да прибират листовете. Друга една машина печати, отделя, сгъва и туря на страна по 8000 вестници от 8 страници всякой час.

            Тя реже и рендосва дъски; прави ни хубави ковчези, маси, столове, гребени, четки, светилници, музики, колесници, часовници, телескопи, микроскопи, машини за шев, за плетение, за косение и множество други потребности. Ний часто казвами: „Колко хубаво! С ръка не хващано!“. Наистина, тези неща не ся правят с ръка. Главната работа ся върши от парната машина. Тя работи, скоро, хубаво и евтино.

            Тя оре, жъне, върши и коси. В по-напредналите страни на света тя много ся употреблява в земледелието, особено в по-големите чифлици.

            В големите градове, па и другаде дето няма доволно вода за воденици, тази машина много ся употреблява по мелниците, и така тя пресява житото, мели брашно и меси хляб.

            Тя вади злато, сребро и други метали, както и каменни въглища, из дълбочината на земята. Без нея рудниците щяха да са съвсем проста работа.

            Тя пренося человеци и стоки от едно място до друго, по сухо и по море. Тя не само помага в произвожданието на горепоменатите разновидни неща, но ги и пренося по всичките части на земното лице. Всякой знае какви мъчнотии ся срещат в търговията дето няма добри пътища; при това мнозина знаят какви услеснения има дето ся намерват железници и вапори. От Едрене и от Русчук до Цариград ся ходеше по за няколко дни, но днес Цариград е много близу до тези градове. Тъй също и за съобщението ни с другите части на света. В настоящето време чрез парната машина разните народи са станали, тъй да кажем, ближни съседи и много ся ползуват от непрестанното си един с други сношение.

Текста подбра и обработи за публикация Владимир Игнатов

[1] Неподписан материал във в. Зорница, год. I, бр. 7, 13 февруарий 1876, с. 27.

___________________________________________________________________________

Текстът е включен в антологията „Възрожденски „изнамервания“. Находки от българската възрожденска книжнина“ (съст. Владимир Игнатов)

ISBN

София: Факултет по славянски филологии, 2026.