Александър Вутимски, “Влак”
20.02.2018
Александър Вутимски, “Европа – хищница”
20.02.2018

Вчера и днес[1]

Завинаги отмина времето на нашите деди.
Завинаги отмина времето на мирните идилии

във планината

и лилиите, клюмнали над лунните води,
които вдъхновяваха поетите,
и шепота на влюбените в тишината
на сънните гори,
и тихите и меланхолни песни
на звънналите струни вечер или призори,
и чара на замислената есен
отминаха, отминаха завинаги.

Сега е друго време. Друг живот
изплел е твоята огромна мрежа над света.
Във въздуха като грамадни птици от желязо
бръмчат аероплани,
по равните и светли пътища
фучат автомобили,
по релсите пищят железници.
Навсякъде кипеж, движение
и грохота на чудните машини
се слива със шума на бурното море от хора,
което се вълнува по полетата
с накацали по тях
мотори съскащи и плугове…
Да. Друг живот
изплел е мрежата си над света и хората.

[1] Стихотворението е публикувано в „Ученически подем“, г. XII, кн. 3-4 (май-юни) 1936, с. 3.