Лъчезар Станчев, “Аеродрум”
20.02.2018
Александър Вутимски, “Вчера и днес”
20.02.2018

Влак[1]

В безпределните, тъмни полета
пее весело черният влак.
– И безшумният вечерен мрак.
И студеният сън на купето.

Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече, плющи.
И лети, и лети, и лети
като птица-дълбоко в полята –

устременият влак… И сърцето ми!
И трeвожните мои гърди!
Ето – бледи – прелитат звездите.
Ето – ледно – минава небето.

О, пътувай, пътувай, пътувай
във бездънната, тъмната шир!
О, пътувай, пътувай безспир,
влак, носи ме, стихийно, вълнуващо

към звездите, далече напред –
срещу мрака безкраен в полята,
срешу вятъра, черният вятър.
О, пътувай, носи ме напред!

Аз жадувам движение, влак!
Аз съм жаден за пролетни полети.
Мойте мисли са смели и волни…
О, пътувай, лети със крила!

[1] Стихотворението е публикувано в литературен сборник „Праг“, 1938, с. 5-6.