Иван Вазов, “Клисурата”
22.02.2018
Иван Вазов, “Княжевският трамвай”
22.02.2018

Топовете[1]

От наште удари една велика
в Европа днес империя загина.
И слисаният свят смутен извика:
„Топовете й лоши са причина!“

Топовете? О, заблужденье смяшно!
Тям друго липсваше, на враговете:
оръжие неотразимо страшно,
с каквото ний ги бихме, що ги смете.

Духът, духът бе туй оръжье!
Духът, кой им дава сили великански,
духът, кой сгрява, топът, що не лъже –
той в редовете липсваше душмански.

Що значат на Крьозo и Крупа сечивата
без вяра крепка в правотата своя,
без жар в гърди, без идеал в душата,
без волята да победиш във боя?

А ний ги имахме, и тез топове
най-много биха сплашените орди –
о, Лозенград, Люлебургаз, сурови
сведоци сте на наший устрем горди!

Духът! Той само дига, съкрушава,
той в сватба кървавия бой превръща,
кат на героя мощ стихийна дава
и Ксерксовата сган във бяг обръща!
Ноември 1912

[1] Първата публикация на стихотворението е във в. Мир, XVIII, бр. 3735, 6 декември 1912.