Йордан Йовков, “Отвъд границата”
22.02.2018
Иван Вазов, “Топовете”
22.02.2018

Клисурата[1]

Трус ли гороломен
надве презполви се,
някой ли огромен
Крал Марко проби те,

Искърът ли твойте
гранити проеде,
бог ли сам в завойте
водний друм проведе –

о, Балкан – не зная:
но творенье нема
друго, като тая
клисура-поема.

Ред долове тъмни
канари гигантски,
гори, урви стръмни,
върхове балкански!

Дивотий и хубост,
раеве незнайни,
в природната грубост
красоти омайни –

прехласват очи ни
край Искъра дивен –
от буйни картини
синджир непреривен!

Всеки миг ни с нови
изненади чуди,
самотий сурови
влакът като буди.

О, влак, по-полека!
Спри скорост голема.
Та по-дълго нека
таз чета поема.

[1] Стихотворението е публикувано в „Скитнишки песни“. Придворна печ. Бр. Прошекови, 1899.