Защо се занимаваме с проблемите за леността и скуката в българската литература?

Защо се занимаваме с проблемите за леността и скуката в българската литература?

Уважаеми колеги, приятели, познати и непознати,

Тъй като част от обществеността се смути от фокуса на нашата научна конференция „Леност и скука в българската литература“, тук ще направя няколко уточнения.

На първо място, нека обърнем внимание, че в заглавието думите „леност“ и „скука“ са съществителни, а не прилагателни имена, т.е. в израза те не служат като определения. Това означава, че българската литература не е определяна като скучна или ленива, а че са формулирани научни проблеми, които задават даден изследователски фокус към българската литература, т.е. целта е да се проучат темите за скуката и леността в литературните произведения. По своята структура заглавието е аналогично на следните матуритетни формулировки: „Минало[то] и памет[та] в българската литература“ или „Родно[то] и чуждо[то] в българската литература“.

В нашето ежедневие често употребяваме думите, като ограничаваме тяхната смислова широта, а понякога влагаме и оценъчност. Науката обаче бяга от точно такъв тип оценъчност, тя се опитва безпристрастно да представя явленията от гледна точка на тяхната многоаспектност, като разгръща и осмисля различните им културни контексти. Такава беше перспективата към леността и скуката на осъществилата се конференция.

Леността и скуката обозначават две различни, но и сходни човешки състояния, които, назовавани по един или друг начин, са разглеждани от философи, писатели и поети от Античността до днес. Те могат да препращат към преживяването на монотонността на битието, която за древните автори се свързва с божественото блаженство или адското мъчение. Скуката може да ни насочи още към проблема за умората от живота, която също ще срещнем в съчиненията от Античността. Средновековните автори поставят ясен морален акцент върху този тип състояния. За тях отсъствието на интерес от живота е най-голям грях, но въпреки това те разсъждават по тези въпроси.  Меланхолията, мировата скръб, сплинът, които се превръщат във важни понятия за модерния свят и модерната литература (западноевропейска, руска, българска), също препращат към проблематиката на нашата конференция.  От чуждестранната литература ще посоча само заглавията: „Обломов“ на Иван Гончаров, „Из живота на един безделник“ на Айхендорф, есето „Възхвала на скуката“ на Йосиф Бродски.

Особено актуални обаче са леността и скуката за нашата съвременност, защото те могат да зададат различна перспектива към представите за ускорителност на колективно преживяваното време и към усета ни за застиналост на личното ни време – на тази тема има посветени обширни научни изследвания. Двата проблема, изведени в заглавието на конференцията, насочват още към въпросите за смисъла на нашия живот в контекста на консуматорското време, в което живеем; насочват мисълта ни към темите за почивката и за организацията на свободното време, за коментираните в науката пресита на сетивата, релативизация на ценностите, за подмяната на онова, което определяме като истинно, за апатията. Нашият български свят не остава встрани от тези големи теми на модерната и постмодерната епоха, а хуманитаристиката следва да ги проучва. Тук бих искала да отбележа, че скуката се приема за толкова значим проблем за настоящето, че има създадено и Международно общество за изследване на скуката, което има свое периодично издание и организира междудисциплинарни научни конференции, в които има отделни панели за литература.

Литературата говори за човека в цялото разнообразие на неговите проявления – тя говори за доброто и злото, за радостта и страданието, за свободата и несвободата… За наше щастие, българската литература е толкова богата, че тя има езици и разкази за многообразието на човешкия живот и човешките състояния, а ние, като читатели и изследователи, е редно да видим това многообразие и да се опитаме да го тълкуваме, за да можем да разберем повече за себе си като човешки същества. Осъществилата се конференция е само един подстъп към това многообразие. В тематичния обхват на провелия се научен форум попадат класически български произведения като „Мамино детенце“ на Любен Каравелов, „Малък Пенчо“ на Петко Славейков, някои разкази на Иван Вазов (от сборниците „Драски и шарки“, „Пъстър свят“), текстове на Елин Пелин (дори ще посоча заглавия като „Мързелив, но досетлив“, „Кинозвездата на Ропонково“), на Асен Разцветников, на Димитър Димов (във всички романи на Димов герои се сблъскват с отегчението от живота), на Павел Вежинов. Ако например трябва да формулираме проблем за разсъждаване върху краткия текст на Асен Разцветников „Добрите стопани“, посветен на героите Мързелан и Мързеланка, най-лесно бихме се насочили към въпроса за безделието на персонажите, което е подсказано дори в техните имена. В темата на конференцията попадат още произведения като книгите „Марионетки“ и „Дилетант“ на по-малко популярния, но значим български авангардист Чавдар Мутафов, романите „Пътуване в делника“ и „Голямата скука“ на Богомил Райнов и др., ранният разказ „От скука“ на Емилиян Станев, поетическият текст „Taedium vitae“ на Александър Вутимски и др.

Не на последно място, леността и скуката не бива да се определят еднозначно, те нямат само отрицателни конотации. Това са състояния, които оттласкват човека от неговото активно битие и го насочват към съзерцателния живот, към пасивността, но и към креативността. Чешкият писател Милан Кундера например говори за три вида скука – пасивна, активна и бунтовна. Българската култура и наука не остава встрани в тази разнопосочна осмисленост на понятията. Критичните интерпретации на леността и скуката са многобройни и сред споменатите заглавия на произведения по-горе могат да се открият такива, но има и други тълкувания – например на психолога Л. Русев, който в статията си от 1940 г. „Рококо идва от скуката“ казва, че скуката дава свобода на човешката фантазия. Ще цитирам неговите думи: „… да се скучае не е лесна работа. Това изисква на първо място една особена надстройка на социалното съзнание: да долавяш, че в скуката пулсира красивото на твоята личност. Второ, да се скучае е нужно определено волево напрежение към пасивност и незаинтересованост спроти околния свят. Дори в началния период на скуката трябва да се правят един вид упражнения, докато се свикне с нея.“ Да се пише върху сложните проблеми за леността и скуката, също е едно нелеко начинание.

Няма как в този кратък текст да бъда изчерпателна, нито твърде детайлна, но като заключение мога да кажа, че докладите от провелата се конференция се опитаха да предложат още един разказ за тематичната и интерпретативна широта на българската литература, към българския свят и към сложността на нас като човешки същества.

Научната конференция беше обявена публично през месец юли 2023 г. Тя беше без такса участие и със свободен достъп – проведе се в два формата – присъствено и онлайн. Ето линк към програмата: https://bglitertech.com/lenost-i-skuka-programa/  Започна вече подготовката на научен сборник с докладите от конференцията, който ще бъде публикуван електронно във втората половина на 2024 г. и достъпът до него също ще бъде свободен.

Надежда Стоянова