Ало – ало!
Тук говори Северния полюс!
Чуйте граждани
на Осло, Токио, Индианополис…
Ало – ало!
Тук говорят
първите поданици
на свободната
девствена
империя
на Арктика!
Ало – ало!
На всички вам
населени на юг –
от тук –
най-северната точка
на земния шар –
изпращаме
полярен
привет!
От нашия
арктичен
бивак –
от плаващите
ледени
планини
и полета –
огрени
от веера
на северното
сияние –
от нашите
туземни
съжители –
ало – ало!
чуйте
древния
рев
на белите мечки
и тюлените –
пустинния
крясък
на пингвините –
благовестната
песен
на едната
единствена
чайка
прелетяла
незнайно
от кои меридиани
с нашата бяла
експедиция –
ало – ало –
чуйте
гласа
на първата
арктическа птица!
Ало – ало!
Тука е
Северния полюс –
Говорете!
Ало – ало!
тук говори
възторга
на света –
на световете! –
Другари
и братя
от всичките
раси
на земята –
ескимоси
и негри
матрози
пилоти
учени
и прости
работници –
да бъдеме
горди
със името
человек!
Да запомни
потомството
да се запише
на скрижалите
на нашата история
и век –
да се издигне
обелиск
на победата
над времето
и пространствата! –
Във лето 1937
човека
покори
и последните
ледни
предели
на северното
земно
полушарие
и прелете
със самолет
12,000 километра
въздушни
през северния
полюс
от Москва
до Сан Франциско
само за 80 часа!
Ало – ало!
Тук говори
възторга
на свободните
учени
и поети
и сновници –
Възпяваме
славния
полет
на тримата
конквистадори
на въздушните
простори –
хвала
на неустрашимите
авиатори –
Чкалов,
Беляков,
Байдуков –
който
със самолет А. Н. Т. 25
като със огнен свредел
промушиха
ледната
завеса
на полярната атмосфера –
които
връз преизподни
от мрак
и градушни
циклони
догониха
заветната
цел –
забиха
на другия
бряг –
гордия
пряпорец
на съветската
авиация!
Във XX век
един нов Мойсей –
да живей
професор Шмид!
разтвори
с магичния
жезъл
на науката
Ледовития
океан –
заби
във темето
на земното
кълбо
първия
жалон
на най-късия път
и преряза
с златната
ножица на Гения
лентата
на първата
станция
по рейса
за новия свят!
Ало – ало!
един
последен
вик! –
Нека знае света,
че заветите
на Петра Велики –
изпълни
човека
на Съветите!
В: Годишни кръгове, 1948, София: Хемус, 150-155.