Николай Марангозов, „Самолети“

Високо
високо –
над небостъргачи
и радиомачти –
по синьото
лятно
небе
алуминиеви
облаци
плуват
като маневриращи
дирижабли.

Нестройни
ята
лястовици
и акробатически
самолети
бият
крила
и прехвръкват
в лекомислени
лупинги,
чертаят
спирали,
дъги
и параболи
Храбри
парашутисти
с лъчисти
чадъри
низпадат
изневидело
над празнични
аеродруми
и работни
кърища:
като странни
летовници,
които се връщат
от астрална разходка
из пределите
на стратосферата.
Влюбени
пътници
се люлеят
на сватбени
самолети
по бленувани
рейсове –
Капри –
Хемерфес –
и гледат
през вълшебния
калейдоскоп
на прозореца
към шеметната
птича перспектива:
неизгледани
земи,
украсени
с боите на всички сезони
и флори –
надиплени
с планини
и поречия,
осеяни
с езера
синеки
и чисти –
поселени
с цветните
къртичини
на идилични
села и паланки;

панорами
градове –
разорани
пчелинища –
оплетени
в златната
паяжина
на шосета,
канали
и линии:
как бавно
пълзят
по кората
на земната
карта
тия древни
дилижански
и нескончаеми
влакове,
които отнасят
товара на
старото
време!
Горди
летци
и невидими
дяволи
яхат
страхотни
ексадри
над пламнали
бойни
театри
и огнени
линии.

Като рояк
от яростни
стършели
със диво
бръмчене
те заглушават
ловджийския
рог
на стаените
девствени
дебри
и слитат
над кроткия
сън
на избуяли
нивя
и орници –
огромни
сеячки,
картечници,
които
изсипват
куршумено
жито
над хлебни
полета
и отравят
със газови
бомби
прекрасни
уханни
долини
и розови
равнери.
Под ръкопашния
бой
на дъжда
и на вятъра –
който
надува
страшни
хунии –
те върло
се хвърлят
във грозен
двубой
един
срещу друг,
те дълго
се мятат
смъртоносно
жигосани –
опашати
комети,
които
изгарят
като ракети
във жестокото
увеселение
на смъртта…

А сега
те лежат
изоставени
сред богатата
тлен
на кон
и човек:
като скелети
на ихтиозаври –
върху димящето
полесражение…
Или пък:
спокойно
пладнуват
в хангарите,
от дълги
игри
с ветровете
наситени,
и сякаш
преживят
лазур
и бензинени
пари
и чакат
готови
за ново
излитане.

В: Годишни кръгове, 1948, София: Хемус, 145-150.

Поемата е публикувана за първи път с епиграф „Филмова поема“ в сп. „Летец“, като е наградена в конкурс на списанието с II награда.