Никола Вапцаров, „Влак“
01.03.2018
Пантелей Матеев, „Шлепове“
02.03.2018

Радио[1]

           

По скалата

на радиото

светът е сместен целия

в един квадрат.

Ще врътна кондензатора:

като в магичен циферблат

една стрела ще се прицели

от полюса

до полюса

и –

бликнал

из

бездънните предели,

преградите

прелитнал

и

кънтящ

във трепетната гръд на апарата –

ще се обади

гласът

на всеки

земен град.

Като стозвучен кратер

ще закипи тогаз

екът

на твоя смях,

на твойта песен,

безгрижно весела

Европа.

И в ропота

мистичен

на хилядите шумове,

ще чуя как протичат

думите

на някакъв човек,

наречен само

мистер Жек,

що пее за любов

в света далечен –

оттатък

земното

кълбо.

Така –

във полунощ –

със трепетна ръка

като завъртам

този

мощен

ключ

на дължините,

аз искам да науча:

в света на радиовълните –

преситен

с музика

и смях –

за миг

поне

ще екне ли

човешкия ти

окаян

вик,

незнаен

мистер Жек.

О, мистер Жек –

където

и

да си –

аз знам:

пред теб

сега

виси

един вибриращ микрофон.

Пред него

всеки гняв

и всеки

стон

е само

весело о-ке,

щом вече е в ръцете ти

пакета

със твоя малък чек.

О –

мистер Жек!

Затуй

отново

завъртам

кондензатора:

от полюсите –

през екватора –

хлуе

вятър

електричен.

Протича,

като в кошер налетял,

и съска

шепота

на хиляди уста.

Аз търся смисъла

на този сдавен

тътен,

на тия тряскащи ядра,

които пискат

или

заглъхват

в смътен

ек –

дълбоко –

сякаш

в земните недра –

и чувам:

изпод огромните

въздушни пластове

израства

нова радиовълна

със непозната дължина

и плисва

своя

чуден

зов:

Говорят

тук

зимовниците

на остров Диксон –

воюващи

със несломима мощ

в студа

и мрачината

на

арктическата

дълга

нощ –

за здрав

и радостен

живот

човешки.

Сега,

наистина,

аз чух

пречистения

от шумове

и фадинги

човешки глас!

И награфеният квадрат

на радиото

не ще е повече

мистичен

циферблат

на моя

поетичен

унес,

а:

същински къс земя –

целунат

от дълго

чаканата

вест

из нови светове.

 

1936

[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката „Меридиани“ (1936), 58-63.