Радио[1]
По скалата
на радиото
светът е сместен целия
в един квадрат.
Ще врътна кондензатора:
като в магичен циферблат
една стрела ще се прицели
от полюса
до полюса
и –
бликнал
из
бездънните предели,
преградите
прелитнал
и
кънтящ
във трепетната гръд на апарата –
ще се обади
гласът
на всеки
земен град.
Като стозвучен кратер
ще закипи тогаз
екът
на твоя смях,
на твойта песен,
безгрижно весела
Европа.
И в ропота
мистичен
на хилядите шумове,
ще чуя как протичат
думите
на някакъв човек,
наречен само
мистер Жек,
що пее за любов
в света далечен –
оттатък
земното
кълбо.
Така –
във полунощ –
със трепетна ръка
като завъртам
този
мощен
ключ
на дължините,
аз искам да науча:
в света на радиовълните –
преситен
с музика
и смях –
за миг
поне
ще екне ли
човешкия ти
окаян
вик,
незнаен
мистер Жек.
О, мистер Жек –
където
и
да си –
аз знам:
пред теб
сега
виси
един вибриращ микрофон.
Пред него
всеки гняв
и всеки
стон
е само
весело о-ке,
щом вече е в ръцете ти
пакета
със твоя малък чек.
О –
мистер Жек!
Затуй
отново
завъртам
кондензатора:
от полюсите –
през екватора –
хлуе
вятър
електричен.
Протича,
като в кошер налетял,
и съска
шепота
на хиляди уста.
Аз търся смисъла
на този сдавен
тътен,
на тия тряскащи ядра,
които пискат
или
заглъхват
в смътен
ек –
дълбоко –
сякаш
в земните недра –
и чувам:
изпод огромните
въздушни пластове
израства
нова радиовълна
със непозната дължина
и плисва
своя
чуден
зов:
Говорят
тук
зимовниците
на остров Диксон –
воюващи
със несломима мощ
в студа
и мрачината
на
арктическата
дълга
нощ –
за здрав
и радостен
живот
човешки.
Сега,
наистина,
аз чух
пречистения
от шумове
и фадинги
човешки глас!
И награфеният квадрат
на радиото
не ще е повече
мистичен
циферблат
на моя
поетичен
унес,
а:
същински къс земя –
целунат
от дълго
чаканата
вест
из нови светове.
1936
[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката „Меридиани“ (1936), 58-63.