Елин Пелин, “Ян Бибиян на Луната”
03.03.2018
Гео Милев, “Бъди готов”
03.03.2018

 

Уважаеми читатели,

В настоящата антология сме събрали текстове от новата българска литература (публикувани до 1947 г.), които тематизират техниката. Направихме това, водени от убеждението, че тази проблематика дълги години е стояла встрани от интересите на българското литературознание било то поради предразсъдъци и клишета за  идиличния характер на „българското“ и „родното“, или заради определено идеологическо статукво. Подценяването на значимостта на темата за българската литература е повлияло върху прочита на редица автори, заглушило е гласовете на други, моделирало е подбора в издания с избрани съчинения.  Затова с тази антология се опитваме да представим както някои от емблематичните български текстове за техниката, които са добре познати на българската аудитория, така и други, не така популярни, каквито са например романите на Георги Илиев „О-Корс“ и на Валери Петров „Към полюса“, разказите „Страхотия“ и „Човекът с електричество“ на Светослав Минков, аерописът „На крилете на Сидна“ на Елисавета Багряна, „Полярна поема“ на Николай Марангозов, „Билети и карти, господа!“ на Павел Вежинов и др.

Подобен съставителски жест предполага уплътняване на представата за българската модерност от епохата на Възраждането през междувоенния авангард до времето на комунистическия диктат в литературата. Всяко едно от тези литературни времена има своите истории с машини. Оттук произлиза двойственият статут на техниката, така, както ние я разбираме като съставители: техниката едновременно участва в изобретяването на разомагьосаната модерност, като застава на мястото на уж отпадналия Бог, и, заедно с това, техниката има мощен образен потенциал, създаващ нови естетики. Откриването на телескопа, на пишещата машина, на железницата и на автомата разгражда традиционния образ на света, създава ново отношение към познанието, към подчиняването на природата и възпитание на чувствата. Контактът с машината е еуфоричен. А часовниковият механизъм често напомня на пулсиращо човешко сърце. Подобни емблеми на новата технологизирана романтика в литературата моделират проекта на бъдещето.

Антологията е разножанрова и е структурирана тематично, защото предпочитаме да построим картината на българското като модерно през конкретните реалии, които позволяват то да се припознае като такова. Тя не е подредена хронологически и по направления, защото искаме да  потърсим диалога/сблъсъка на различни интерпретации и дискурси, който синхронията на тематичния прочит предполага.

Подбрали сме както творби, в които определени технически съоръжения са основен обект на изображение, така и такива, които (понякога само с фрагмент) задават ново тълкувание на техниката за модерния български свят. Подбрали сме и произведения, които манифестират техническото през езиково-стилистичното динамизиране на литературния текст. Въздържахме се от публикуването на произведения, в които машините се явяват единствено средство за идеологическа пропаганда, защото макар и многобройни, тези текстове по своя характер са във висока степен тавтологични. В същото време, включихме произведения от литературата за деца и юноши не само защото тя има принос към разработването на темата, но и защото считаме, че тя е неизменна част от историята на българската литература. Добавихме и няколко хумористични произведения, защото те подсказват нещо много симптоматично по отношение на рефлексията върху техниката в годините преди и след Първата световна война: машината често се осмисля като всекидневна вещ и в този смисъл се отхвърля като обект на “високата” литература. Поставихме като горна граница годината 1947 с надеждата, че до национализацията на издателствата късният български модернизъм все още е имал шанса да намери своите свободомислещи читатели.

Дигиталният вариант на антологията има редица предимства, като едно от най-значимите е свободата да я обогатяваме като съставители.

За добронамереността и отзивчивостта, проявена при подготовката на антологията, горещо благодарим на проф. Милена Цанева (дъщеря на Пенка Цанева-Бленика), на проф. Румяна Л. Станчева и г-н Владимир Станчев (наследници на Лъчезар Станчев), на проф. Георги Карасимеонов (внук на Пантелей Матеев), на г-жа Виктория Далчева (дъщеря на Атанас Далчев), на проф. Иванка Райнова, г-жа Диана Райнова, г-жа Маня Райнова и г-жа Соня Захариева-Райнова (наследници на Богомил Райнов), на г-жа Анна Хаджимишева, г-н Огнян Самоковлийски, г-н Иво Хаджимишев (наследници на Валери Петров), на г-н Светослав Танев (наследник на Светослав Минков), на г-жа Елисавета Шапкарева (внучка на Елисавета Багряна), на г-н Цветан Марангозов (син на Николай Марангозов), на г-жа Павлина Делчева-Вежинова (дъщеря на Павел Вежинов), на г-жа Веселина Маринова (наследница на Ламар), на г-н Боян Иванов (син на Елин Пелин), на г-н Любомир Коралов, г-жа Елена Бърдаров, г-н Методи Коралов (син, снаха и внук на Емил Коралов), на г-жа Нина Болгар, г-н Боян Болгар и г-н Адриан Болгар (снаха, внук и правнук на Боян Болгар), на г-жа Валентина Михайлова (дъщеря на Младен Исаев) и на д-р Митко Новков, който се свърза с нея, както и на всички съмишленици на нашия проект.

За голямо наше съжаление не успяхме да открием всички наследници на авторите, чиито произведения искахме да включим в антологията. Когато произведенията са били налични на други сайтове, ние сме давали линкове към тях. В други случаи сме указвали липсата на произведенията във встъпленията към отделните части или с кратки критически бележки и цитати сме въвеждали ключовите места от съответните текстове. Най-големият недостиг на тази антология остава невъзможността пълноценно да представим произведенията на големия български модернист Чавдар Мутафов, с чиито сродници така и не успяхме да се свържем. Другите липсващи имена са: Марко Бунин, Панчо Михайлов, Александър Божинов и Георги Илиев.

 

Съставителите