Пенка Цанева-Бленика, „Параходи“

Параходи[1]
Бленика

Те спират тук за ден, за два – случайно
отбили се от своя път –
големи морски параходи,
дошли от край светът,
накръст
моретата и океаните пребродили.

Тук, на това пристанище сред тихата вода,
сирените им мощно затръбяват,
разсичат тишината над града,
разбуждат неговите жители,
и пак
напущат тоя бряг
под погледа на любопитни зрители.

И никой върху наший бряг от тях не слиза,
и никого не вземат те от тук на своя борд,
за да преброди земното кълбо…

О моя бедна, мъничка страна!
Стоим ний само с тебе на брега
И гледаме как други плуват по света…
И толкоз сме в неволите си приковани,
че даже нашата мечта
не смее да отиде по-далеко от това –
да има в теб
насъщен хляб.

[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката на Пенка Цанева-Бленика „Бял път” (1937), с. 52.