Лъчезар Станчев, “Кола 105”
22.11.2017
Пенка Цанева-Бленика, “Параходи”
22.11.2017

Радиовълни[1]
Бленика

От Париж, Москва, Берлин, Виена –
от всички краища на земята,
аз слушам тая вечер музиката доловена
от тоз бездушен апарат,
що, като папагал, зазубрено повтаря
пошъпнатите звукове на целия свят.
Невидимите радиовълни
суфлират му ту с музика, ту с новини.

Защо не мога в тоя час
да уловя онез невидими вълни,
излъчвани от мислите на всекиго от нас –
да чуя само с едно завъртане:
какво за мене мисли А. Е.,
приятелят ми що ли ми желае,
любимото момиче
колко ме обича…

Зад маската на думите, които
любезно пръскаме край нас –
стоим ний в безопасност скрити.
И колко сме добри, прекрасни, чисти –
префинени, школувани артисти,
които ловко хвърлят примки в нозете си.

О, лицемерен свят! На всекиго от нас
би трябвало поне да има надпис:
„Пазете се!… Пазете се!…”

[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката на Пенка Цанева-Бленика „Бял път” (1937), с. 41.