Човеци и автомати

Човеци и автомати

На фона на актуалната тема за изкуствения интелект в нашето съвремие, в тази част на Антологията публикуваме три текста, които представят първите опити на българските автори да заговорят за роботите и да изразят тревогата си от автоматизацията на човешкото и хуманизацията на техническото. Първият пример е добре познатият текст на Светослав Минков „Човекът, който дойде от Америка“ (1932) – един разказ за траекторията на колебанието, което преживява модерният човек в опита да се идентифицира и диференцира спрямо автоматичните механизми на съвремието. Освен този пласт, читателят ще разпознае и иронията спрямо идеологическите доминации на времето.

В тази рубрика публикуваме и още два по-непознати за българската аудитория текста – разказът на Светослав Минков „Човекът с електричество“ (1924), на който попаднахме, докато щудирахме едно от най-любопитните периодични издания за междувоенните години „Вестник на жената“. Подзаглавието на разказа гласи: „Из романа „Панаир“ – съчинение, което ние днес знаем, че не е било написано, но самият замисъл на автора да разработи роман е важен факт за жанрологията на българската литература от началото на 20-те години на ХХ век. Това е текст за пробуждащото се съзнание в куклата с електричество и за неговото закърняване у човека.

Третата публикация е на откъс от краткия роман за деца и юноши „Електрическият човек“ (1940) на Емил Коралов. В него се представя емоционалната привързаност, която металният човек може да предизвика у децата като вдъхновител, учител и приятел.

На конференцията „Литература и техника“ (9-11.март.2018) доц. д-р Пенка Ватова ни напомни, че интересен образ на робота откриваме в „силодея“ от романите на Георги Илиев – „О-Корс“ и „Теут се бунтува“. Фрагмент от „О-Корс“ с примери и за други научнофантастични машини публикуваме в рубирката „Въобразената техника“.

Надежда Стоянова