Д-р Н. Генадиев, „Графофонът“

Симеон Андреев, „Звездобройци“
07.05.2018
Представяне на bglitertech.com на изложба в Карлово
11.05.2018

Графофонът[1]

Д-р Н. Генадиев 

Всеки един звук, всеки един глас, произвожда във въздуха едно вълнообразно люление. Тия въздушни вълни допрат ли се до тъпанчето на нашето ухо, ний чуваме същите звукове или гласове, които са ги предизвикали. Учените са тръсили едно средство, с което могат, без да издават някакъв глас, да произвождат същите вълни във въздуха, както кога говорим. Знаменитият американски електрицист Едисон, който е направил досега 610 изнамирания, успял е да устрои един апарат, който може да повтаря каквото се е говорило или пяло над него. Тоя апарат се нарича фонограф. Не е излишно да прибавя още, че в 1887 г. Едисон сам се отзоваваше не особно добре за своя фонограф, който наистина щеше да е много неудобен без едно усъвършенствувание на г. Тентер. За това усъвършенствувание дружеството „Едисон” плаща на г. Тентер 10 долара за всеки продаден фонограф.

В последнето Парижко изложение бяха изложени двата апарата: Едисоновия – фонографа и Тентеровия, който се нарича графофон. Тия два апарата много си приличат. Главната разлика се състои в това, че фонографът работи с електричество, а графофонът – без електричество. Това нещо ще изясним по-сетне. Да видим сега каква е направата на графофона.

Представете си един валек с 20 сантиметра длъжина и 3 сантиметра диаметър. Тоя валек е много лек, защото е направен от една дървена кора 1 милиметър дебела. На повърхността му има един пласт восък, едва ½ милиметър дебел. На тоя восък ще се пишат звуковете.

Представете си сега, че до тоя восък се допира върхът на едно ножче. На другия край на това ножче има прикрепена една тънка кожица – една мембрана, която трепти, ако се допрат до нея въздушни вълни също като тъпанчето на ухото. Над мембраната е закрепена една хуния, над която се говори.

III.

Да речем сега, че валекът се върти полека и все с еднаква скорост. Върхът на ножчето стои на едно място и ще издълбае във восъка една еднакво дълбока браздичка. Зимаме да говорим в хунията. Образуват се въздушни вълни, които се допират до мембраната. Тя от своя страна ще земе да трепти и ще кара да трепти и ножчето, за което е закрепена. Върхът на това ножче сега ще потъва ту по-малко, ту повече във восъка според трептенията на мембраната, т.е. според звуковете, които произвождат това трептение и понеже валекът се върти, ножчето ще откърти една тъничка восъчна стърготина и ще вдълбае на восъчния пласт една неравна браздичка. Ако предположим сега, че валекът при въртението си отместя по малко тая браздичка обикаля валека като [не се чете] на една бурма. Браздичката с [не се чете] като тъничка линия.

Поставяме сега валека върху [не се чете]. Браздичката е издълбана и върхът на ножчето допира началото на тая браздичка. Валекът зима пак да се върти и отместя, както по-напред и си туряме на хунията не устата, за да говорим, а ухото, за да слушаме. Върхът на подвижното ножченце ще мине пак по същата браздичка и като се дига и се слага, ще произведе същите трептения на мембраната, които по-напред дълбаеха восъка. Мембраната пак ще образува същите ония въздушни вълни, които произвождаше нашето говорение и ний чуваме, че апаратът повтаря нашите думи. Като си издума вече апарат, можем пак да подкачим от начало, защото браздата стои.

IV.

Остава ни да кажем две думи как работи тоя апарат. Мястото не ни позволява да опишем подробно всичките машинки на тоя апарат. Ще кажем само, че във валека се навира един вид бурма и сетне той се прикрепя на една ос, която се върти. Силата, която върти тая ос, не е електричеството, както в Едисоновия фонограф, а се произвожда от еднаквото полагание с крак на една плоча, също като в машините за шев. Едно особно апаратче уравнява скоростта на въртението. Земем ли да работим с крака си, щом намегнем една пружинка, влакът зима да се върти и понеже е навит на бурма, в същото време се отместя по малко.

V.

Графофонът възпроизвежда всякакви звукове и с голяма точност. Лесно се познава кой човек говори или пее; само че песните излазят малко нещо с дрезгав глас. Освен това, въртението на колелото произвожда един шум, на който лесно се привиква, но отначало е неприятен.

Науката ще има да работи сега, за да унищожи тоя неприятен шум и да направи гласа на графофона да може да се слуша от много души в едно и също време.

Употреблението на графофона е вече доста разпространено в Съединените щати, но занапред ще се разшири много повече. С време наместо писма ще можем да си пращаме фонограми. Вие и аз, да речем, имаме по един графофон. Аз изговарям на графофона си каквото искам да Ви кажа и ви пращам по пощата валека, който струва 15 ст. Вий наместяте тоя валек на своя фонограф и изслушвате и думите ми, и песните ми, и смеха ми, и плача ми, и кашлицата ми, и всичко. Аз пак съм спечелил много време, защото много по-скоро се говори, отколкото се пише. Разбира се, графофонът няма да изхвърли писмата, защото валците мъчно се пазят много време, особно кога се наберат със стотини. Но нищо няма да ни пречи да слушаме у дома си след вечеря, протегнати на миндеря, по халат с чашка кафе в ръка и цигара в уста, цяла опера, някое слово в камарата, заедно с ръкоплясканията и прекъсванията му.

Накрая нека спомена като последне приложение на фонографа, че една американска компания е предложила на знаменития африкански пътешественик Станлей 3000 лири стерлинги, за да изговори на фонограф един разказ от последнето си пътешествие.

 

Текста подбра и обработи за публикация: Надежда Стоянова

[1] Материалът е публикуван в подлистика на в. „Балканска зора” (Пловдив), 1890, бр. 2, 2-3. В последвалите подлистници се публикуват предимно художествени произведения.