Техниката и пътешествениците
12.03.2018
За механиката от Борис Шивачев
17.03.2018

Среща в небесата[1]

Роман за деца и юноши

Глава първа

В обсерваторията на д-р Бел

Тази нощ в обсерваторията на доктор Бел, известен в цял свят астроном, изобретател и доктор по природните науки, ставаше нещо необикновено. Пред оградата на голямата кула на обсерваторията, която се издигаше на един висок хълм, в тъмнината бляскаха прожектори на автомобили, спираха пред вратата, мълчаливи мъже излизаха от автомобилите и влизаха вътре. Ако някой наблюдаваше отстрана тия влизащи хора със съсредоточени напрегнати лица и видеше как блестяха и гаснеха прозорците на кулата, като че там се даваха сигнали, сигурно би помислил, че тук се е случило някакво необикновено произшествие. И не би се излъгал.

Още от преди една седмица всички по-бележити учени, астрономи и изследователи на световните тайни, на звездите и нашата планета, бяха повикани с едно кратко съобщение, ако желаят, да присъстват тая нощ на опита, който доктор Бел ще направи, за да се види вече сигурно има ли или не живот на другите планети, близки до земята, ония звезди, на които всички се радваме нощем.

[…]

– Драги учени, благодаря ви за вниманието и желанието да видите плода на моя дългогодишен труд. Ние всички знаем как всяка нощ, щом слънцето залезе, хиляди очи от цялата земя се обръщат към безпределната непроницаема синевина, в която като малки въгленчета, като разпиляни светулки бляскат звездите, тия непознати за нас други светове, милиони и милиони слънца, като нашето слънце и около нашето слънце. Ние всички знаем колко човешки очи са питали какво се крие в тия светове, какво има там, живеят ли и там хора, или ние тук на земята сме някакво изключение, едничките щастливци. Милиони очи от нашата земя, очи на деца, на възрастни, са се взирали през хиляди години в това най-голямо чудо на природата, в тоя кошер от звезди и светове, в който ние сме само една от най-малките пчелички. Досега е имало много предположения за живота на другите планети. Мнозина учени са предполагали, че има живот на Марс и мнозина други са отричали това. Аз, драги приятели, съм на страната на тия, които смятат, че и в някои от тия други светове има също живот. И винаги съм се питал защо да няма. Та природата цяла е един огромен кошер с едни и същи закони на развитие, с един и същи състав, материя в различни състояния. Защо на нашата земя, която е била също покрита с огнена лава и после изстинала и се втвърдила, да има живот, а на другите планети, при същите условия, да няма? Аз мисля, че има обитаеми планети и съм решил да ги посетя.

Дълбок шепот и трепет мина по всички лица. Нима тоя човек наистина е намислил тая лудост? Или само тъй приказва?

Доктор Бел видя смущението по лицата и се усмихна.

– Драги приятели, аз не ви приказвам приказки. От пет години, далече от света, аз работя над две мои изобретения едновременно: откритието на уред, с който да надникна в тия планети и един въздушен кораб, един цепелин, с който да мога да стигна на най-прекрасната от всички планети – Венера. Днес мога, за моя дълбока радост, да ви известя, че постигнах първата си цел, открих уреда, който ме кара да мисля, че на Венера има живот. Наполовина аз съм достигнал и втората си цел. Моят апарат за отлитане също е готов и ако не ви съобщих досега за него, то е защото исках да се уверите най-напред в сигурността на първото ми откритие. Аз мисля, че повече приказки са излишни. Нека се заловим за работа.

Лицата на тия, които го слушаха, бяха настръхнали от вълнение, от трепетно очакване. Те видяха как доктор Бел протегна ръка към една електрическа ръчка и всички впиха очи в тая ръчка. В същата минута стената, която заграждаше отляво кулата, почна да се отделя, цялата се спусна надолу и пред тях се откри високото звездно небе с тревожно трепкащите звезди, които в тая необикновена нощ сякаш предчувстваха, че се върши нещо за тях.

Доктор Бел свали съвсем стената и тя щръкна навън. След това те видяха отстрани да се спуска едно огромно кръгло огледало, което се изви и легна така върху стената, че в него да може да се отразява цялото небе. Огледалото беше покрито с някакъв плат от святкаща материя.

– Бъдете готови! – чу се гласът на доктор Бел.

В миг всички ламби угаснаха. Учените заобиколиха от всички страни огледалото и втренчиха очи в него с такова нетърпение, с каквото никога в живота си не бяха очаквали нещо.

[…]

– Драги учени, – чу се гласът на Бел – когато аз замислих моето огледало, разучих всички телескопи на света, с които астрономите наблюдават небето и които съществуват в земните обсерватории, и успях да приготвя един телескоп, който увеличава десет пъти по-силно от всички съществуващи огромни телескопи на света. С многократно увеличаване на лъчите мен ми се удаде да привлека образа съвсем близко, да го направя по-ясен и по-релефен. Сега вие ще видите резултата. Насочвам огледалото към планетата Венера.

Като каза това, той натисна с ръка ново електрическо копче и в миг покривката на огледалото се смъкна, блъсна светлината и в чистата като езеро повърхност на огледалото, учените видяха да трепти и да се обистря все повече чудният образ на една огромна като пита звезда. Всички със затаен дъх гледаха. И те видяха как ясно се очертаваха тъмни пространства земя, нарязани като филии с някакъв синкаво-зеленикав цвят. Това бяха форми, за които беше ясно, че не можеше да бъдат сътворени от природата, че тук се беше намесвала и ръката на живи същества. Дълго време учените разглеждаха образа в огледалото ту с прости очи,  ту с телескопната тръба, много пъти по-голяма от човешки бой.

[…]

 

Глава вторa

Едно възторжено сърце. Тайната на един цепелин

[…]

Завесата се отмести и пред смаяните учени като че изгря слънце, така отведнъж всички бяха ослепени от блясъка, който излъчваше големият кораб. Той беше дълъг не повече от петдесет-шестдесет стъпки и приличаше на вид на корабите на граф Цепелин. Но онова, което веднага се хвърляше на очи, беше това, че той беше пристегнат на две места като с колан, така че приличаше на огромна мравка или оса с глава, труп и коремче, изострени в краищата. По странния метал, от който беше направен корабът, личеше, че това е едно истинско чудо на техниката.

– Аз виждам, че ви учудва особеният вид на моя кораб – започна доктор Бел. – Навярно всички се питате защо е той разделен на три части? Какво означава това? Ще ви кажа. Това е тайна на моя цепелин […] В природата празни пространства не съществуват и макар без въздух, безвъздушните пространства са изпълнени с етер. Въпросът е, значи, само да надвием местата, които нямат притегляне. Ето затова аз съм дал тоя вид на кораба си. Движението му ще се ръководи от три светлинни апарата. Тоя, който е в главата, и другият отзад ще работят при места без привличане. Самите те ще носят две противоположни сили на привличане и отблъскване, които ще могат да се справят с мъртвите пространства.

– Ето това е тайната на моя кораб. Той ще има силата на превъзмогва всички неблагоприятни условия, защото ще може да намалява и увеличава теглото си по наше желание и ако на Венера, поради по-гъста или по-рядка атмосфера, хората са по-леки или по-тежки от нас, ще можем и ние да се справим с това.

[…]

Той даде знак и пусна електрическия апарат в движение. Настана мъртва тишина. Чуваше се само как свири някаква страшна електрическа сила.

 

Глава трета

Четирима земни обитатели напускат земното кълбо

И ето изведнъж, когато по лицето на доктор Бел, който седеше във въздущния кораб, почна да трепти безспокойно, апаратът се откъсна от земята, излетя от хангара и със светкавична бързина като риба се гмурна в ясната слънчева шир на простора.

Глава четвърта

В безвъздушното пространство

Само по бързото отдалечаване на земята под тях и по трепета на стените на кораба Землин усети, че корабът им почна да се движи с нова необикновена бързина. Въздухът свиреше от всички страни остро, проточено. По уреда за измерване на височината Землин видя как мигновено прехвърчаха четири хиляди, пет хиляди, шест хиляди метра височина

 

[1] Романът „Среща в небесата“ излиза като част от библиотеката „Весела дружина“, № 4, год. 3, 1939.