Техниката и пътешествениците
В „Размишления за техниката“ (1939) Хосе Ортега-и-Гасет разглежда концепцията за човешките потребности като централна при изясняването на въпроса за техниката. Техниката е „преустройство, което човекът налага на природата с оглед да задоволи потребностите си“ (Ортега-и-Гасет 2016: 578). Прокарването на пътища, които насичат/разсичат природата, следва да се разглежда като цивилизационен маркер, израз на променящата се географска карта на света. Прокарването както на наземни, така и на подземни, морски и въздушни пътища позволява скоростното овладяване на големи пространства, посредством което светът става обозрим и достижим. С помощта на техниката човекът променя инфраструктурата на света, като същевременно и неусетно вплита своето лично светоусещане в коловоза на динамиката и мобилността на модерността.
Настоящия раздел на Антологията посвещаваме на техниката и пътешествениците. Водени от любопитството да се проследи какво се случва с преживяването на Аза в пространството на пътя, подбрахме художествени произведения, които хвърлят светлина върху различните сговаряния между триадата човек, път и превозно средство. Предвид голямото тематично разнообразие на текстовете, ги подредихме последователно в подразделите „Пасажери и параходи“, „Пътници и влакове“, „Ватмани и трамваи“, „Водачи и автомобили“, „Велосипеди и велосипедисти“ и „Пилоти и самолети“. Позволихме си да направим това, тъй като всеки един от откроените начини на придвижване се отличава със своя индивидуална динамика, притежава характерен шум на движението, формира специфична обстановка на пътуване.
В рубриката, посветена на трамваите, включихме стихотворението „Дяволско“ на Атанас Далчев. Подбрахме този текст, тъй като той се обвързва пряко със статията на Далчев „Поезия и действителност“ (1927) и описания в нея спор на поета с Емануил Попдимитров за колесниците и трамваите. Трамваят е продукт на модерността, на вещния свят и всекидневно усъвършенстващия се човешки опит, а техниката в лицето на трамвая идва, за да прегази обърнатата към отвъдните светове и реалности символистична колесница.
Сред подбраните текстове поместихме за читателя както някои емблематични фрагменти от пътуването с параход от „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, стихотворенията „Влак“ на Никола Вапцаров, „Експрес в пустинята“ на Елисавета Багряна и др., така и произведения, които остават по-слабо познати, публикувани в специализирания периодичен печат като „Билети и карти, господа“ на Павел Вежинов, „Механо-техническа работилница“ на Емил Коралов, „Влакчето“ на Валери Петров и др.
Мария Русева