Въобразената техника
Машината от края на XIX и началото на XX век започва да се мисли като неотменна част от битието на човека, тя чертае нови представи за бъдещето и изкушава да се предполага успеха на техниката, да се гадаят развоят и посоките на научно-техническия прогрес. Техниката през погледа на модерния човек се зарежда с невъобразим потенциал и възможности да построява нови реалности.
В настоящия раздел на Антологията представяме няколко текста, посветени на „измислените“ машини в българската литература. Това са технически уреди, които провокират въображението на читателя и се превръщат в неотменна част от българската литература за деца и юноши, както и от научно-фантастичната литература. За да онагледим тяхното присъствие, подбрахме и поместихме фрагменти от романите „Ян Бибиян на Луната“ на Елин Пелин и „Среща в небесата“ на Емил Коралов, както и от „О-Корс“ на Георги Илиев.
Следва да се обърне специално внимание, че през 1930 г. измислените машини застават в основата на първия български научнофантастичен роман „О-Корс“ на Георги Илиев. В него се открояват редица непознати имена на роботи (силодей, самодей), машини за придвижване (самоход, скороход, скоролет), специални измервателни уреди (времемер, слънцемер, трусомер) и други изобретения. Макар още през 30-те години критици като Кирил Кръстев, Павел Телчаров, а по-късно и изследователи като Огнян Сапарев и Иван Сарандев да осъждат опита на Георги Илиев да построи свой терминологичен инструментариум като несполучлив и неактуален, машинният парк на писателя интригува по своята оптимистична нагласа да се провокират и доказват неизчерпаемостта и безграничността на човешката изобретателност.
Мария Русева