Техниката и усвояването на света

Техниката и усвояването на света

Настоящият раздел на Антологията сближава твърде различни като поетика и художествена реализация произведения, чийто идейно-естетически свят уплътнява смислово релацията индивид – техника и поставя на изпитание човешкото като ценностна категория.

Представени са творби на Светослав Минков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Лъчезар Станчев, Николай Марангозов, Валери Петров, които образуват плътна мрежа от референции и съотнасяния, извеждайки с това своеобразен художествено-концептуален „сюжет” – за усвояването, а в известна степен и подчиняването на света посредством отделните технически уреди и съоръжения. Часовниците, телескопите, сеизмографите, радиоапаратите, дирижаблите участват не само в овладяването на пряко зримото, но и в граденето на утопични, имагинерни представи за него.

„Бетонното сърце” на големия град се превръща редом с този, който го е направил такова – човека, в неотменимо, но преди всичко – указващо, допълващо, поясняващо, присъствие в богато нюансирания предметен план на изображение. Сред възторжеността на света народите са припознати като „зъбчати колела”, а самият той – като „голяма електрическа юзина”. При все по-разширяващата се хронотопна означеност човекът неотклонно обуславя и организира заобикалящото. Неговият импулс към покоряване (в това число: на далечни и непознати разстояния и пространства) буди възхита от самия себе си, гордост, възвеличаване.

Но в това единно макротекстово поле неизменно се поставя и друг ключов за модернистичния проект въпрос – във „века на бетона, машините и радиото” какво се случва с душата, мечтите, мисълта на човека, останал непроницаем и нечетим.

Обхванат от челичените ръце на машината, той долавя или страшната песен на времето, или неговото трагично потискащо безмълвие, чертаещо кръговрата на необратимата самота и обреченост.

Любопитно е да се отбележи, че началната хронологична точка в настоящата тематична част като особен щрих от оформилия се образотворчески контекст е поставена чак в средата на деветнадесетото столетие – с откъса от „Три съня” на Г. С. Раковски, а техническата усвоеност на света в краевековието намира знакова интерпретация в стихотворението на Иван Вазов „Рентгеновите лучи” (от стихосбирката „Под нашето небе”, 1900). Така конкретно-частното чрез употребите и функциите на отделното откритие бива положено в сферата на универсалните интенционални заявявания върху основата на литературноисторическата приемственост.

Владимир Игнатов