Емил Коралов, „Тайнствената подводница“

Тайнствената подводница[1]

Роман за деца и юноши

Глава седма

Капитан „А“

– Сега ще ви заведа у дома, ще видите това, което никой досега не е видял. Но не се радвайте много. Който види веднъж моя дом, никога не излиза оттам!

[…]

Да, Зинка е стъпила върху вълните, а не потъва, защото дрехата и крилата ѝ я държат върху водата и тя може да ходи по гребените на вълните.

– Потъваме, бъдете готови! Спускаме се! – извика капитан „А“ и тя усети, че пак някаква сила, която идеше от дрехата на капитан „А“ и повлече навътре водата, надви съпротивителната сила на водата и те леко почнаха да се спускат във водата, като че плуваха във въздуха. Водата сама се отделяше от техните светещи дрехи, като че те я разтопяваха на пара…

[…]

После видя нещо голямо и дълго, легнало на самото дъно. Кит ли е? Не! По някакъв знак на капитан „А“ оттам се подава голяма стъклена фуния, те влизат в нея, тя се затваря зад гърба им, като с тихо свирене изхвърля водата и те отведнъж стъпват на нещо твърдо. Ето отваря се вратичка, тя навежда глава, влизат в някаква стая. Истинска стая. Тя съблича дрехата си. Князът на моретата също. Те са сега на самото дъно на морето, в тайнствената подводница на светещия капитан. Струва ѝ се, че сънува. Какви чудеса е замислил човешкият ум. Ето този човек… Нима е възможно, нима е вероятно…

Глава девета

Тревожно съобщение

– Нашите хвърчащи дрехи са последното изобретение от областта на въздухоплаването. Ние ги пълним с газ по-лек от въздуха и ставаме леки като птици и хвъркаме. Така също ново и чудно изобретение е и нашето откритие да спираме параходите, да спираме всякакви машини, които се движат с мотори. И това ние вършим чрез вълни. И никаква сила не може да ни се противопостави. Изглежда като магьосничество, а е само един физически закон, едно откритие, което за жалост още не сме напълно усъвършенствали.

Глава дванадесета

Ключът на хвърчащата дреха

Докато той говореше, тя без да мисли, пипаше с пръсти апаратчето на хвърчашата дреха, с която беше облечена. И ето, като въртеше разните бурмички и натискаше разните бутончета, тя изведнъж усети, че около тялото ѝ почна да трепти също тъй, както трептеше, когато се изпълваше дрехата с лек въздух. И затова тя извика. Без да иска, внезапно беше открила как се пълни с въздух летящата дреха и как значи се управлява.

Глава тринадесета

Полудялата подводница

Отдавна Зинка щеше да падне от гърба на подводницата, ако около кормилото нямаше една желязна клетка, в която Зинка се намираше сега. Тая клетка я пазеше да изхвърчи. Сигурно беше сложена за такива случаи. Когато подводницата се управлява отгоре и лети силно, кормчията да има опорна точка. Да се крепи на мястото си ѝ помагаше и хвърчащата дреха, която беше малко издута, защото Зинка не знаеше как да я изпразни от въздушния газ съвсем, пък и не беше имала време.

Глава четиринадесета

Алей нищо не разбра

По едно време Алей разбра по компаса, който носеше на хвърчащата си дреха, че подводницата измени посоката си, но съвсем неопределено и пак полетя безспир. Защо мени посоката си? Ако Князът на моретата ги водеше в своята родина, защо смени посоката? Да, сега те – Алей видя по компаса – не летяха вече към тяхната страна, а съвсем в друга посока. Алей нищо не можеше да разбере. Той усещаше само, че става нещо необикновено. И затова заработи с още по-голяма сила, да излезе по-скоро от пленничеството си. Най-после му се удаде да изреже едно такова четвъртито парче, че можа да се промъкне през него.

Той бързо се втурна към кормилото, готов на всичко. Но колко беше смаян, когато не видя там Княза на моретата. Там нямаше никого. Значи някой отгоре, от външното кормило управляваше подводницата. Но при такъв бърз бяг Алей не можеше да се изкачи горе и да види кой е там и да спре този полудял човек. Трябваше да се опита с долното кормило да повлияе на горното. Още при построяването на подводницата той беше предвидил това – едното кормило да може при желание да спира другото и да поема от него управлението.

Алей погледна в призмата, която показваше къде се намират и отразяваше цялата повърхност на морето, макар че той беше вътре в подводницата. Погледна и едва не извика от тревога. Подводницата летеше с всички сили към една ледена планина. Предстоеше неминуемо сблъскване. Човек в летяща дреха стоеше при горното кормило. Лицето му не се виждаше, бе закрито от качулката.

[1] Романът е издаден през 1940 г. и преиздаден през 1942 г.