Светослав Минков, “Часовник”
12.09.2018
Светослав Минков, “Страхотия”
12.09.2018

Поради невъзможност да се свържем с наследниците на Георги Илиев публикуваме кратка критическа бележка, придружена с цитати от неговия първи роман „О-Корс“ (1930).

1930 г. се определя като „рожденната дата“ на българската научна фантастика, когато се появява романът „О-Корс“ на Георги Илиев. Критици като Огнян Сапарев и Иван Сарандев определят автора като пионер на българската научна фантастика (Сапарев 1983: 8, Сарандев 2004: 112). „О-Корс“ бива издаден в 1000 екземпляра от печатница „Светлина“, гр. Стара Загора.

В романа на Георги Илиев слънцето е изгаснало и това принуждава човека да потърси топлина по вертикала в посока надолу към недрата на земята, като мобилизира неговия устрем в изграждането на подземни пътища, градове и убежища. В подземния свят новите електрически дървета, изобретение на човека, се явяват подобрена и на практика вечна механична реплика на оказалата се нетрайна природна система, създадена от Бог:

„От двете страни на пътя, на равни разстояния от стените му и еднакво отдалечени едно от друго, се редяха странни дървета, чиито листи и плод бяха малки светлинни източници: човекът не искаше да се лишава дори и тук от своите играчки. Дървесата имаха едничката добродетел, че не даваха плод, а като представителите на измрели благородни семейства, имаха гербове, извезани под формата на изкуствените им листа. Те се гордееха, че винаги са обсипани с цветове, които вместо аромати, пръскаха мека светлина.  И ако някога нещастие направеше да загасне блясъка на изкуствения цвят, той добиваше измамния образ на зрял плод. Узрял, но не утешен от нежната милувка на плодоберачка.“ (Илиев 1930: 15-16)

Действието в „О-Корс“ бива огласяно от шума на работещите машини: „бляскаха големи махови колела, съскаха, ревяха, въздишаха тежко или пееха стоманените части на едно голямо сърце“ (Илиев 1930: 65). Научнотехническото развитие ще застане в центъра на фабулата, като в лицето на машинния прогрес се съсредоточават усилията и надеждите на героите за възстановяване на естествения космичен ред.

Романът „О-Корс“ следва да се разглежда както по своята значимост на първи научнофантастичен роман в българската литература, но и още от гл.т. техническата изобретателност и езикова креативност на своя автор по отношение машините на бъдещето. В рецензия за романа от 1930 г. Димитър Шишманов отбелязва като преимущество на книгата тъкмо онези места, където „авторът дава воля на своята техническа и научна фантазия“ (Шишманов 1930: 1). Други критици от 30-те години на XX век като Кирил Кръстев определят опита на Георги Илиев да „изобрети“ машините на бъдещето като „импровизация“ и „стилова неубедителност“ и отчитат научните несъобразности на книгата (Кръстев 1931: 434). Но въпреки разминаването с определени закони и теории на физиката и астрономията, следва да се подчертаят старанието и езиковата игра при разработването на необходимата за романа машинна терминология. Ще направим кратък обзор на водещите нововъведени технически термини от автора, като за целта приведем цитати от книгата, описващи научнофантастичния свят на Георги Илиев.

Силодей, самоход (видове роботи) – „Силодеят, наричан някога „робот“, негли за насмешка и обида към народа, от който бяха заели думата, стоеше с изопнати стоманени ръце и нозе, в застинала величава стойка, до самата врата, а електрическите му очи излъчваха свръхнапрежение: чакаше знак, за да отвори, да изрече глухо и еднозвучно поздрава си и да се успокои.“ (Илиев 1930: 6)

„Един самоход със силни прожектори, които плъзгаха напред широки мечове червена светлина, премина край тях и наруши самотата… Не премина ли край тях електрическият кон на новото време, апокалиптичното животно, изскочило мигом от преизподнята!…“ (Илиев 1930: 54)

Времемер (часовник) – „Времемерът сочеше с острието на стрелките си няколко деления над стоте в първия квадрант: отклонението на слънцето от пълна пладня беше незначително.“ (Илиев 1930: 6)

Хаузина (хангар) – „просторно помещение, където се пазеха самолети и самоходи и служеше за преддверие към подземните пътища.“ (Илиев 1930: 7)

Звездобройна (обсерватория) – „От звездобройната, както на изток, така и на запад, на север и на юг се излъчваха редица пътеводни фарове в безукорно прави линии, като огърлици от живи въглени върху черните гърди на вечната нощ.“ (Илиев 1930: 6)

Лъчевед, звездовед (професии – техник, астроном) – „Лъчеведите на времето успели да преодолеят притежното поле на земята и още преди хиляди години отправили първия заряд към най-близката до земята планета. Но това нямаше никакво приложение и не будеше у никого възторг. Само любители на тунински забави все още му се отдаваха. Възрастващето поколение си беше поставило по-висока задача: да въздейства на слънцето, за да го пробуди към живот, като му отправи стрели, напоени с отрова; да прободат гърдите му, от които, като от кървава рана, да потекат към всемира и земята жарите пламъци на болката му.“ (Илиев 1930: 5)

„Звездоведите следят редки небесни явления.“ (Илиев 1930: 54)

Змиевица (изкуствен лъч) – „Попаднала ли е изкуствена мълния, наречена змиевица, върху слънцето и какво е било действието й.“ (Илиев 1930: 7)

„Предстои изпращането на една могъща змиевица към него [слънцето – б. моя – М. Р.] от тук. Тя ще е заредена от два вида нови лъчи, които, изгубвайки началната си скорост при преминаването си през други тела, действат върху тях като възбудители и развиват енергия и топлина, под чието действие веществата дохождат в първичното си дейно състояние да превърнат тежките маси на слънцето в най-лек газ. По-нататъшната борба на възбуненото вещество ще изпраща в световните пространства толкова жарки пламъци, че нашата земя би се стопила, като восък.“ (Илиев 1930: 93)

В романа „О-Корс“ на Георги Илиев сговарянето на човека с машините се превръща в единствен възможен механизъм за оцеляване, гарантиращ съхраняването на живота в един по същество разпаднал се свят. Техниката задава нови перспективи, през които започва да се мисли съществуването въпреки повредите на планетата, а търсенето на способи за тяхното преодоляване позволява на изследователите да говорят за своеобразен „оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм“ (Сапарев 1983: 8) в романите на автора.

Откъс от началото на романа „О-Корс“ е публикуван на сайта Моята библиотека: https://chitanka.info/text/17370-okors, където е достъпно и пълното съдържание на втория научнофантастичен роман на Георги Илиев „Теут се бунтува“ (1933), посветен на същата тематика за машините на бъдещето: https://chitanka.info/text/24957-teut-se-buntuva.

 

Използвана литература

Илиев, Георги. „О-Корс“. Ст. Загора: Светлина, 1930.

Кръстев, Кирил. „Първият български фантастичен роман: „О-корс“ от Георги Илиев“. /В: Българска мисъл, VI, 1931, кн. 6, с. 432-435.

Сапарев, Огнян. „Българската научна фантастика“. В: Българска фантастика, Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, с. 5-12.

Сарандев, Иван. „Георги Илиев“. В: Българска литература (1918-1945), Пловдив, 2004, т. 2, с. 111-126.

Шишманов, Димитър. „Георги Илиев: О‘Корс“ [Рубрика Изкуство и публика]. В: Слово, IX, 1930, 2552, 18 дек. 1930, с. 1.

 

Мария Русева