Иван Богоров, Из „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”

Христо Ботев, [Железниците са вредни за нас]
02.05.2018
Иван Богоров, Из „История на железните пътища”
02.05.2018

Из „Българска мореплавателна дружина „Провидение” и извод от историята на мореплаванието”[1]

 

Една от най-главните причини за богатството на един народ без противоречие е търговията с чюжди страни; обаче те страни ся намират една от друга отделени с големи реки или морета, за преброжданието на които чловецити са направили каици и гимии, за да прекарват различнити стоки. Без да ходим надалеч, ния имаме близо при нас жив пример Австрия, която в разстояние на тридесят години набра толкос богатство, да ся благодари и на развитието на ръкоделията, и нейнити многочетни вапори по Дунав и по море днес явно показват големий успех на търговията в едно толкос кратко время.

Наскоро и Росия, като проумя важността на чюждестранната търговия, направи няколко вапора и нине търговский неин пряпорец ся развива великолепно по всити главни пристанища от Одеса дори до Лондра.

(…)

Почестта ся пада на г-на П. А. Попова за съставлението на една българска мореплавателна дружина под имя „Провидение”, посредством 1200 акции, всякоя по 10 лири турски, която наскоро купи от Лондра първий неин вапор, който заминалата неделя стигна благополучно в Цариград. Ния сами ходихме, та го изгледахме твърде добре и вярваме, че ще бъде любопитно за всякой българин, ако му направяхме едно описание по-изтънко.

Речений вапор, в почест на н. в. султанът, има имя Азис, дълъг е 170 стъпки, широк 24, дълбок 12, сбирността му е 560 тона, може да натовари около 11 000 кантаря стоки, корабът му е с талпи от изляно железо, има три бора, машината му има сила от 120 коня, направена е от фабриката на Кулборн и друж.; той плава посредством едно тръкало, което стои изотдире на дънека, и то, като ся върти, кара го да върви, все едно както някое витло кога ся развива, излазя нанапред; бързината му е десят мили за един сахат, сиреч от Цариград до Варна в обикновено время може да стигне за 16 чяса. Той има на покрива за предни пътници една хубавичко постлана стая с 32 легла. Всичко това ся управлява от 20 души чловеци и ся намира под покрива на ингелизский пряпорец. Обаче най-любопитното е, че неговий капитан го управлява с машината посредством един телеграф, който стои най-изотгоре на покрива на стаята; тъй чловек гледа вапора да плава нанапред, наназад, да ся запира сам си, както от естеством, без да ся чюе някой глас.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Съветник, г. I, бр. 48 от 17 февруари 1864 и бр. 49 от 24 февруари 1864.