Иван Богоров, Из „История на железните пътища”

Из „История на железните пътища”[1]

Господари, ний живеем в едно време от големи намерванеа: газовото осветене, самоплувите, железните пътища, електрический телеграф, фотографията и ръбастите топове идат тук, за да покажат напреднуването и силата на човека. От сичките тия измислеванеа най-голямото и най-спорното е, без дума, железний път, както ще ви го изтълкува историята му. Телеграфът е без омисъл едно чудно нещо, нъ телеграфът е само конецът на железний път, и неговата облага е по-малко обща. Железний път е определен да направи в обичаите, в навиците, в дружинските и международните зиманеа-даванеа едно променяване, което може да са мери с направеното от намерването на печатницата. (…) Железните пътища са най-силний лост на истащенето и образованието; през тях са извършева смесването на ощирите и сливането на народите; това е най-чудно средство на мисълта със снага и кост, според силното изричане на едного от големите френски списувачи. Железний път е най-народноуправното основане; той върви навсъде; на синца ни той приноси бързина, сгодност, спистяване, и днес най-простий работник, с няколко гроша, може са преносва в един час на раздалеч, що цар Морат, без да са гледа на голямата му сила, не можеше премине за млого дни. Едвам има трийсет и пет години що бързите железни пътища са започнали да вървят във Франца, и те са искарали веке преголеми сетнини.

(…)

Така придобивката на железний път по железницата е да смалява опирането, да умножава о десет силата на потикът, кога той е направен и на равнило и на права брезда; нъ в това само не стоят придобивките му; за него същий е лесно да са употреби самоходът; чудовищен лост, на който преголямата бързина ни оставя да зимаме двайсет и дору до двайсет и седем левги път на час, когато конят зима най-млого четире левги в истото време. Тъй самоходът може са употреби с придобивки само по железний път: по обикновений път той млого опиране, и на горнье, той едвам може са повлече; за неговото държане са потребни преголеми разноски.

(…)

Освен местливата с пара машина или самоходът, железните пътища имат и други потици, за които ще кажем няколко речи, преди да дойдем на дума за най-харний потик.

Въжяна поднимачна наредба. – Една застояна заякната машина с турната на връх стръвнината и върти един тъпан, около който са навива една ортома, за която са завързани вагоните за изкачване нагоре.

Въздушна наредба. – …надлъж на пътят е проснат един преголям улей, в който има едно равномерно бутало. На връх стръвнината е турната една парява машина, която клати клималото и прави празност отпред на буталото; въздушното натискване от другата страна на буталото го тика напред, и то повлача с вървежът си една върволица, с която е завързана с едно вертикално държало заякнато с главùната що я кара на назад, и са плузга в един дълбей, който са простира по сичката дължина на улеят. Дълбейт е захлупен с едно захлупаче, което са отваря само да оставя да преминува вертикалното държало от буталото. (…)

Теготене. – Повлечени от същото си тегло, според законите на тежнината, вагоните, като са остават на едно полегато равнище, щяха си извървят пътят с бързината от една топова валка, ако тяхната чевръстина не са умеряваше с мощни обюздеванеа; (…)

Планове самотици. – На едно горнье най-малко от два сентиметра, извънмерността на тежнината може са употреби, за да възкачва празните или малко натоварените вагони по един друг наспоред път, с едно въже, метнато въз един голям скрепец, загнезден на връх стръвнината. Сега не влазят яко в потреба тия планове самотици по определените за пренасване пътници железни пътища, по причина на страхът да не би да са скъсат ортомите, нъ ги употребяват поносно при рудниците и при фабриките и видните за прекарване произведенеа и платове.

(…)

Вагоните са запрегнати с въгларница (тендери) и с железни вериги; секий от тях има на краищата си две запушалки, определени да отслабнуват сблъскването, което става неизбежно на сяко спиране; и ако някогаж усетите във вагона някое виене свят, прилично на онова, що става от долошаването по морето, то произлазя често от запрегнуването на пречките и веригите, които сцеляват вагоните, че не са биле доста застегнати.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Книговище за прочитане, 1874, кн. 1,2