Константин Фотинов, „Железний пут“

Представяне на bglitertech.com на изложба в Карлово
11.05.2018
Представяне на проекта в гр. Пловдив
21.05.2018

Железний пут[1]

Константин Фотинов

             У Франца, у Англия, каквото и в други някои европейски держави за скоропутешествие и преминуване прават железни пътища. Описуваме тува еден, който е у Англия помежду тия два градове: Ливерпол (Liverpool) и Манхестер (Manchester) в разстояние еден от други според общия път до 35 часа (сахате). Този железен път направиха едва в четири години, и похарчиха за него до 820 000 литри Стирлiни (няколко до 90 200 000 гроша). Железните пътища требува да са почти все равни и прави; а това да стане совершенно, требува сос шиник броене пари, и колоссовско дело, сиреч чрезмерна голема работа. Ради да устроят и свършат вишереченния железен път, който на право има дължина, колко до 11 часове, ископаха на две места два длъги под землята преходове, и разскопаха шест хридове (баире), а най повече чрез твърд утес (висок чукар, βράχος); испълниха и возвисиха широкораспространны ями (твърде ниски места), насипаха и напълниха една вес (страна), която беше в гулемо блато (гiол), и направиха 63 мостове. От тия мостове железнио път заминува оздоле под 30 моста; над 28 мос. преминува от горе на общия път (друмат); и връз 5 мос. прехожда от горе през водите на една река, поток и пр.

Тоя новоявний пут отвори се перво на 15-й Септемврия в лято 1830. Путешествованието по него става весма скоро. Една снаст (махина, остроумно изобретение за да натоварува нещо, или да работи с него человек лесно), натоваренна само с трима человеци, замина сичкото разстояние на железния път в еден час (сахат); друга една махина, като теглеше по себе си трiесет кола, натоваренни почти сос 125 000 оки, пристигна от Лiверпол до Манхестер в два часа, и 34 минуты, от които 14 изгуби, като застана да земе вода и пр. Дето е пъто совсем равен, iоще повече пародвижната махина бърже търчи!

 

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Любословие, кн. 1, 1844, с. 7.