Марко Бунин, “Труд”
06.09.2018
Чавдар Мутафов, “Пианото”
06.09.2018

Авиатор[1]

На П. Герганов

Ти вятър – зъл вятър! –

– авиатор,

с крилата на вятъра

над бездни и кратери

ти, авиатор,

в звездните бездни

с железни двигатели!

о, авиатор! –

 

      ре –   в простора

      го       над хората

ре   –    на      с милионната

го                     скорост

ре    –        на                      чайка

го                                      моторна! –

На

 

Пий, Море Черно, Дунава! –

Балкана вечеря, с фартуните –

Сучат реките гърдите му…

 

Пеят ли, плачат ли хората? –

жътва да падне на лято!

дълго да гледат нагоре

жътварите бели в полята

как яхнал си ти, авиатор,

на бяла кобила простора!

В умора и горест да чуеш

моторния пулс на земята:

баща ти, стихиен и буем

със пояс влече планината

На

до

лу      –       на

до

лу      –       на

до

лу, – по далечните

речни течения

и жълтата шума разнася

по вади, по бари

и по селения…

 

Над колбите зреят череши

и свети на ягнето косъма;

ти кажи, не позна ли човека

до водите зелени на Осъма?

 

Да завиеш над ниви заглъхнали,

Прорежи тишината им мъртва

и ела, и кажи ни задъхан,

че започва там златната жътва…

 

Ти вятър –

зъл вятър! –

 – авиатор!

с крилата на вятъра

над бездни и кратери! –

 

[1] Стихотворението се публикува по стихосбирката на Ламар „Железни икони“ (1927), с. 45-46. Първата публикация на текста е във “Вестник на жената”, бр. 289 от 9.07.1927.