Ламар, „Налево“

Налево[1]

Доволно спахме в сламата и вярата! –

един книжовен пасторал е мъдрил

челата ни, набръчкани от старост,

и черепите ни със бели къдрици.

Сега не са години за молебствия

и восъчната свещ е загасена:

над градовете, с черен дим молепсани,

звъни духа на радио-антената.

Защо да мислим, че сме същите деца,

с разбити носове и още горди,

когато файтонджията лети сърцат

с железните коне на Хенри Форд? –

Когато над света спокойно цвилят

хиляда конски сили в аероплан

и по градините с свещен босилек,

минава танка като великан?

А бащините ни земи се свършиха:

от село слизаме към градовете

и в масите отрудени прекършваме

един живот измъчен в вековете.

Дотук сме стигнали на ръченица,

прегърнати от селската идилия,

но вече в кръчмата и воденицата

гърми джаз-банд на тъпани и зилове.

Защо да мислим, че ще се завърне

оная тишина и златния ни лев,

когато глад ще ни притиска гърлото

и ний ще трябва да вървим налево!

[1] Стихотворението е публикувано в книгата на Ламар „Антология (1917-1944)“