Пантелей Матеев, “Шлепове”
02.03.2018
Пантелей Матеев, “Меридиани”
02.03.2018

Самолет

Стига дъжд и хладно време –
слънце, ясен лик разкрий –
тежките палта да снемем,
да се втурнем във игри!

Цяла зима все зает е
всеки – дяла и кове:
готви своя самолет и
чака пролет да повей.

Да повей из черни ниви –
пак да се пробудят те, –
и по ябълки и сливи
цветни вейки да сплете.

Аз ще викна: надпреварвам
всеки с моя нов модел!
Ще надойдат вси другари –
аз ще бъда горд и смел.

Ще погледнат: колелата –
бели – дялани на струг!
Метър дълги са крилата –
няма ги такива друг!

Врътвам перката и – ето:
литва с блеснали крила
самолетът над полето
като сребърна пчела.

Слънчо сякаш го подпира
на лъчистата си длан –
сякаш сам аз пилотирам
този чуден моноплан!

Стига дъжд и мрачно време –
топло слънчице, светни, –
да политнем окрилени
по безбрежни висини!