Райко Алексиев, “Някога, сега и в бъдеще”
04.02.2018
Лъчезар Станчев, “Електричество”
20.02.2018

Радиовълни[1]

 

От Париж, Москва, Берлин, Виена –

от всички краища на земята,

аз слушам тая вечер музиката доловена

от тоз бездушен апарат,

що, като папагал, зазубрено повтаря

пошъпнатите звукове на целия свят.

Невидимите радиовълни

суфлират му ту с музика, ту с новини.

 

Защо не мога в тоя час

да уловя онез невидими вълни,

излъчвани от мислите на всекиго от нас –

да чуя само с едно завъртане:

какво за мене мисли А. Е.,

приятелят ми що ли ми желае,

любимото момиче

колко ме обича…

 

Зад маската на думите, които

любезно пръскаме край нас –

стоим ний в безопасност скрити.

И колко сме добри, прекрасни, чисти –

Префинени, школувани артисти,

Които ловко хвърлят примки в нозете си.

 

О, лицемерен свят! На всекиго от нас

би трябвало поне да има надпис:

„Пазете се!… Пазете се!…”

 

[1] Стихотворението е публикувано в стихосбирката на Пенка Цанева-Бленика „Бял път” (1937), с. 41.