Петко Р. Славейков, “Телеграфът”

Иван Богоров, Из “За телеграфическото изкуство”
21.04.2018
Христо Ботев, [Железниците са вредни за нас]
02.05.2018

Телеграфът[1]

            Гърците в старо време си съобщавали за скоро известията през големи разстояния с огън, а римляните бяха усъвършенствали това средство за съобщение. Новите списатели направиха многобройни опити, за да си съобщават набързо известия с някакви знакове; но всички техни методи ся папуснаха и изчезнаха от как ся появиха знаковете на Карла Шаппа, който изнамери телеграфа в лето от Христа 1792. Това изнамервание ся отличава и и държи първо място от всички други по това, че: различните белези, които могат ся представи с телеграфа, съставят една азбука, посредством която человек може да извести всичко, което ище. От опитите, направени в год. 1793, доказано е, че пропращението на една депеша (писмо) може да стане в 13 минути и 30 секунди за едно разстояние от 48 левги. (Една левга има 4444 метри, или 6943 ¾ арш.) Но чрез така нареченийт електрический телеграф, наскоро изнамерен, пропращението е почти мьгновенно. От дестина, 15 години насам телеграфските жици ся размрежиха на всякъде почти и в нашата земя и улесниха в много потребните съобщения.

[1] Пчелица. 1871, кн. 4, с. 55