Иван Богоров, Из „За телеграфическото изкуство“

За телеграфическото изкуство[1]

Той телеграфъ е сглобенъ от единъ дълъгъ пръгъ, накаченъ с перки както прозоречните щици, който са върти около един остъ и е заякнатъ възъ единъ прътъ, па и той са върти със скрепецъ и стои на високо 10 стъпки на заякнати крака тъй, щото да прави видидни сичките клатенеа на машината.

На двете крайща на пръгътъ има две ходежни крилца, на полвина по-къси, които са въртят на сякоя страна.

Людiето имат сто белеза свършено изречени, и направени с изобразенеа или слова, на които значенето е определено.

Въртенето на тоя телеграфъ бива лесно и с бързина; така с добри пусоли и минутни часовници стават съгледванеата и са препращат известiата от единiй край до другiй, без да могат помеждутните съгледовачи да вникнат в разумътъ на писмото.

(…)

Една наредба, каквато и да е, за телеграфическото изкуство е сглобена от четире главни дяла: 1. наметъ, 2. преведникъ, 3. направачъ, 4. прiемачъ.

Познато е, че наметътъ е едно „съчево”, определено да произвожда електрическiй бързей.

Преведникътъ е галванисана (калаисана) желязна нищка (телъ) за въздушно телеграфство, която са държи на дървени спонци, забити от раздалеч до раздалеч 50 метри секiй. Няколко метра надъ земята са заковани възъ тыя спонци усамотнически подпорки, гранчарска работа, които имать изобще видъ на пръстени, и през дето минувать нищките.

(…)

Направачътъ е уред, с който човекъ оправя употребеното на електрическiй бързей, като отваря или затваря обыкалянето по волята си, за да произведе в другiй край на браздата потребното клатене еди-дойди за препращане не белезите.

Прiемачътъ обнема електро-магнитътъ и лостътъ му, както и определената наредба за образяване на белезите. Тоя уредъ прiема проводеното известiе и по който човекy прочита секий испратенъ белякъ.

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Богоров, Иван. За телеграфическото изкуство. – Книговище за прочитане, 1874, кн. 5, с. 25; 27-28.