Христо Ваклидов, Из „Електрически телеграф“

КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯТА НА ВЛАКА В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ ОТ 30-те ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
21.04.2018
Иван Богоров, Из „За телеграфическото изкуство“
21.04.2018

Електрически телеграф[1]

 

Искаме сега да пратиме отъ Паризъ въ Лилъ тыя думи: „това е чудно”.

Запираме и правиме течене-то да върви колко-то пъти е нуждно на игла-та да стигне на Т, после на О, на В, на А; ще имаме грижа да ся запираме на сяка буква, за да видят въ Лилъ добре коя буква искаме да покажеме. Още за да явиме кога-то дума-та е свършена, туряме игла-та връхъ кръстъ-тъ †, после показваме последственно буква-та Е, и дохождаме на кръстъ-тъ, за да правиме исто-то и за дума-та чудно. Депеша-та е пратена.

(…)

Едно течене на Волтаическа-та електрика магнитова единъ късъ отъ меко железо какво да е, чрезъ единъ тель водитель; електро-магнитъ-тъ привлича единъ късъ железо; кога-то течене-то е запряно, това железо ся отделя отъ електро-магнитъ-тъ чрезъ действiе-то на единъ навитъ тель, приближава ся и ся отдалечава колко-то пъти поставятъ или запрътъ сообщене-то. Това движене за отиване и дохождане, кое-то му даватъ, минува на едно колело зъбено, кое-то върти игла-та на една окружность; тая игла ся запира, споредъ воля-та на работникъ-тъ, на букви-те отъ които е сложна депеша-та за пращане, и защо-то пращане-то ся прави сосъ скорость-та на светкавица-та, само онова време е нуждно кое-то требува за да покаже една след друга букви-те.

 

Текста подбра и обработи за публикация: Владимир Игнатов

[1] Ваклидов, Христо. Електрически телеграф. Цариград, 1858, с. 35; 43-44.