Телефони и фотоапарати в “Българан”

Образователен семинар “Българската модерност и машината”
25.03.2018
Сологуб, “Лампата и кибритя”
26.03.2018

В България много от навлезлите технически съоръжения още от началото на своята поява намират своя хумористичен контекст. Едно от изданията, в което това се случва, е „Българан“. Тук публикуваме два хумористични текста на Ханс (Иван Генадиев), които може би не говорят много на съвременния читател заради непознатите реалии, но пък свидетелстват за делничната злоупотреба с машината и превръщането й от образ на човешкото превъзходство в света в средство за възход на масовия човек и неговия „морален“ релативизъм.

 

София – Париж[1]

 

– Бай Маджаров, хей, човече,

ти ли си на телефона?

Що гласът ти отдалече

мяза като на кокона?

 

– Абе, Тодоре, кажи ми,

какво има по вази?

Ний се тука безпокоиме,

ще ли мечка да ни гази?

Какво прави Исус втори,

тази личност магистрална?

Няма ли да го затвори

някой в тюрмата централна?

 

– Стамболийски, с извинение,

няма вече де да шава,

ами ти кажи ми мене

с изгорите какво става!

Бай Драгнев какво чини,

кръшка ли или кротува?

 

– А, бе, то ще му премине,

ама Цанко много псува.

 

– Какво прави нашта преса,

какво пише „Ново време“?

 

– А, че всичките добре са,

всеки бди и всеки дреме.

 

– Брей, пък работа да вършиш,

ние тук крещиме “viva”.

 

– Само ти да я не свършиш

като кучето на нива!

 

Моментална фотография на момента[2]

 

Оперети и театър,

бой в парламента;

кал, мъгли и после вятър –

туй е то моментът.

 

Либерали обявяват

вече фалимента;

едни падат, други стават –

туй е то моментът.

 

А Генадий свива вежди,

Псува: сакрамента!

И живее с надежди…

Туй е то моментът.

 

[1] Сп. „Българан“, 1919 (год. 4), бр. 32, с. 5. Публикувано под псевдонима Ханс.

[2] Сп. „Българан“, 1918 (год. 3), бр. 33, с. 3. Публикувано под псевдонима Ханс.