„Телескопът“ от Петко Р. Славейков

Телескопът[1]

Петко Славейков

Случвало се е много пъти големите изнамервания да се родят от незначителни обстоятелства. И от това мнозина смятат, на откритията се спомогват просто от случайно събитие. Така казват за Нютона, че като си почивал някога под едно дърво, ако не бил видял да падне от него една ябълка, никога не би открил системата на сичкото. Това можно да е истина, но пред него и след него колцина человеци са виждали да падат плодове от дръвета? Само на гениалний человек е дадено да постигне от някой случаен феномен други по-високи истини, които от първий поглед се видят като да не имат взаимни сходства.

Същото се случило и с телескопа. Приказват, че детето на някой художник Миделгкурски[2] в Зеландия (на Йоанна Липперихейма) като турило, заради игрилка, две увеличителни стъкла едно на друго, пригледало с почудвание, че видимите чрез тях предмети виждали се по-близо и по-ясно, и че като съобщило откритието си на баща си, той лесно сглобил Телескопа. Като съединил две области стъклени чрез една трупка. Откритието се разчу! Галилей Галилейский, флоренцийски математик и физик, научва се, че се изнамерило оръдие, с което се виждат удалечените предмети твърде близо, отгатва, че това закръшвание станва със съединението на обли втрапени и корубести стъкла, и направил Телескоп, много по-съвършен от Голландский. Без да се благодари само на това, упътва оръдието си към небето и тогази, изпълн от чудни открития, променил игрилката на едно дете в съкровище на Астрономията. Галилей най-изпървом открил с чрезвичайно почудвание петната на слънцето, обращението му около оста си, Венерините фази и пр.: видял планетите, че се въртят и водим всякога от гений свой, измерил с ум дръзновено, че земята не е каквато са види, но че е тяло топчасто, което се върти около оста си, която ос да се върти и тя около слънцето. Чудно откритие, което е приготвило кеплеровите и нютоновите.

Вярно, че телескопът след Галилея се усъвършенствувал. На това помогнал и Нютон, аллей и ерешел и най-сетне рос, но чудните им следствия са длъжни само на Галилеевата природна способност.

Текста подбра и обработи за публикация: Сирма Данова

[1] Славейков 1852: Славейков, П. Р. Смесна китка или годишно периодическо списание. Букурещ: На книгопечатната у светая митрополия, с. 63–64; Главните букви са на автора, бел. ред.

http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/(X(1)S(gh4pgc4pn4ckx4dqlzygphi1))/ViewerWindow.ashx?WebpartKey=Viewer_Viewer_2958&v=1796.

[2] Прилагателно от гр. Миделбьорг – столица на провинция Зеландия в Холандия (бел. ред.)